Вълнуващи ленти на кинофестивала в Кан

С пет игрални филма в конкурсната програма и с 25-процентно присъствие във всички останали секции Кан разстели червения килим за френското кино, съобщи Франс прес. Кинофестът отдава и специална почит на актрисите, поели режисьорско амплоа - Майвен, Еманюел Берко и Валери Донзели.

"Френското кино тази година е представено на изключително високо равнище. В конкурсната програма спокойно можеха да попаднат седем филма", заяви директорът на феста Тиери Фремо, представяйки 68-то му издание, което се открива в сряда.

В конкурсната програма, включваща 19 заглавия, пет ще бъдат френски.

Тук личат имена, които са добре познати на "Кроазет", като това на Жак Одиар с Голямата награда на журито за "Пророк" през 2009 г.

И на нови попълнения като Стефан Бризе и Гийом Никлу, като вторият си позволи лукса да режисира мастодонтите на френското кино - Изабел Юпер и Жерар Депардийо в "The Valley of Love" /"Долината на любовта"/.

Тези режисьори ще се състезават и с две актриси, застанали зад камерата.

Едната от тях е Майвен, удостоена с Наградата на журито в Кан през 2011 година за "Полиция" и Валери Донзели, чиято кинотворба "Войната е обявена" предизвика сензация на Седмицата на критиката през същата година.

Сега Донзели е включена в конкурсната програма с "Маргьорит и Жулиен", една кръвосмесителна любовна история, а Майвен се състезава с "Моят крал", един страстен любовен роман между Венсан Касел и Еманюел Берко.

На самата Берко се падна честта да открие фестивала на 13 май с "С високо вдигната глава".

Филмът разказва за млад престъпник и в него тя режисира иконата на френското кино Катрин Деньов. Кан от доста време беше критикуван, че не дава достатъчно поле за изява на жени режисьорки. Явно тази година нещата са променени.

Една четвърт от прожектираните в Кан филми ще бъдат местно производство, което отразява качественото израстване на френското кино, отбелязва агенцията.

Фестивалът в Кан днес пък фокусира вниманието върху историята на евреите от Централна Европа с прожекцията на два очаквани с интерес филма - шокираща унгарска лента за Холокоста и филм на Натали Портман, посветен на пристигане в Обетованата земя.

Филмът "Синът на Саул" на унгареца Ласло Немеш описва историята на Саул Ауслендер - евреин, който е депортиран в концентрационния лагер в Аушвиц и попада сред зондеркомандос - затворници, които работят в газовите камери.

Един ден Саул открива младо момче, което за кратко оцелява в газова камера. Саул вярва, че в това момче е разпознал сина си, потресен е и ще направи всичко което е по силите му, за да го погребе.

Режисьорският дебют на Натали Портман "История за любов и мрак" е вдъхновен от едноименната автобиографична книга на израелския писател Амос Оз.

Филмът проследява историята на семейството на Оз - евреи от Източна Европа, които са прогонени от антисемитизма и се връщат в Обетованата земя, детството му преди създаването на държавата Израел и самоубийството на майка му.

След 30-годишно отсъствие апокалиптичният свят на Лудия Макс се завръща на големия екран с днешната прожекция извън конкурсната програма на кинофестивала в Кан.

В четвъртата лента от поредицата, "Лудия Макс: Пътят на яростта", британецът Том Харди се превъплъщава в образа на самотния воин на пътя Макс Рокатански - герой, изстрелял преди 36 години към звездна слава оригиналния изпълнител на ролята Мел Гибсън.

Филмът "Лудия Макс: Пътят на яростта", режисиран от австралиеца Джордж Милър, е едно от най-очакваните събития на започналия вчера кинофестивал в Кан, въпреки че днешната му прожекция е извън конкурсната програма.

Милър е режисьор и на трите предишни филма от поредицата - оригиналната лента "Лудия Макс" от 1979 г., и продълженията й "Лудия Макс 2: Воинът от пътищата" (1981) и "Лудия Макс 3: Отвъд Клетката на смъртта" (1985).