След организирането на дръзкото бягство от кошмарния панамски затвор Сона братята Майкъл Скофийлд (Уентуърт Милър) и Линкълн Бъроуз (Доминик Пърсел) са решени да търсят справедливост и да се борят срещу Компанията - тайнствената групировка, отговорна за съсипания им живот и смъртта на любимата на Майкъл, д-р Сара Танкреди (Сара Уейн Калис).
Желанието за отмъщение отвежда Майкъл до Лос Анджелис, където целият му свят се преобръща, когато оперативният работник на Компанията - Гретхен, известна още като Сюзън Антъни, му съобщава, че Сара е жива.
Майкъл и Линкълн осъзнават, че единственият им шанс действително да бъдат свободни е да открият Сара и да съсипят Компанията.
Те успяват да откраднат "черния списък" на организацията и с помощта на агента от Министерството на вътрешната сигурност Дон Селф (Майкъл Рапапорт) събират групата от познатите ни вече герои, с чиято помощ се надяват да осъществят плана си.
Махоун, Сукре, Белик и компютърният специалист Роланд Глен не са достатъчни. За съжаление братята осъзнават, че се нуждаят и от помощта на човек от Компанията - Уайат, както и на Ти-Бег (Робърт Кнепър), който притежава ключа към успеха на най-дръзкото им начинание.
Двамата братя скоро ще разберат, че проникването вътре е единственото по-трудно нещо от бягството...
Сериалът превърна във всеобщ любимец изпълнителя на главната роля Уентуърт Милър, който в интервю, предоставено специално за Вести.бг от Нова телевизия (NovaTV.bg), разказва подробности за четвъртия сезон.
- Финалът на трети сезон изгради целия последващ сценарий, в който Майкъл е тръгнал да търси отмъщение. Кога осъзнахте, че Сара Уейн може да се завърне?
- Мисля, че беше някъде по време на стачката, когато започнах да чувам слухове, че Сара се връща, че феновете организират подписки и петиции - а според мен това е емблематично за мястото ни в телевизията и медиите.
До голяма степен това е комуникация между феновете и сценаристите, между сценаристите и хората, от които зависят нещата. Техните мнения, особено когато са изразени онлайн или чрез кореспонденция, са важни и се вземат предвид.
- Вашите сценаристи са фантастични, но очевидно да върнеш главата на някого обратно на раменете му е доста висока топка. А как се справя Майкъл Рапапорт? Той като че ли наистина си пасна на мястото още от пръв поглед?
- Да, страхотен е. От него героят просто прелива. Там където участва той, има излишък от героя.
Неговата роля е централна в този сезон, защото той е на практика шефът отгоре; той е състрадателен и в същото време у него трябва да има и нещо отблъскващо.
Това, разбира се, достига връхната си точка по-късно в сезона. Мисля, че великолепно се справя с ролята.
- Мислиш ли, че е възможно Майкъл да бъде щастлив и имаш ли усещането, че е достоен за изкупление?
- Много хубав въпрос. Интересното при завръщането на Сара е, че когато Майкъл я мисли за мъртва, той прекосява някои граници, които иначе може би не би прекосил.
В края на трети сезон той активно участва в организирането на смъртта на друг затворник - довереника, който бе убит в пещерата.
Така че когато Сара внезапно се появява отново, Майкъл е до голяма степен променен човек, вероятно човек, когото тя не разпознава, вероятно човек, който наистина не е достоен за връзката, която тя може да му предложи.
Смятам, че Майкъл все още е добър човек. На този етап обаче мисля, че ще е нужно нещо много екстремно, за да може дори да изравни резултата. Защото за да бъде освободен брат му в хода на действието са умрели немалко хора и според мен това много тежи на съвестта на Майкъл.
Щом това преживяване веднъж свърши, щом веднъж те успешно разрушат заговора, няма връщане към спокойното му съществуване като инженер.
Т.е. мисля, че единственото нещо, за което Майкъл е годен в този момент, е наемен убиец. Това всъщност се връзва доста добре с посоките, в които поема.
- Коя черта от характера на Майкъл ти харесва най-много?
- Неговото чувство за лоялност, че той винаги прави нещата заради другите. Онова, което казах на сценаристите в началото на трети сезон, бе: моля ви, не пишете сценария така, че в центъра му да е борбата на Майкъл да оцелее.
Защото Майкъл не се интересува особено от собственото си оцеляване. Майкъл се интересува от саможертвата.
Мисля, че у Майкъл има нещо мъченическо и той се мотивира да действа единствено - и действа агресивно, - когато животът на други хора е застрашен, когато към главите на хората, които обича, са насочени пистолети.
- Няколко пъти спомена, че си казал на сценаристите това или онова. Слушат ли те в действителност?
- В крайна сметка аз седя пред камерата, нали? Шегувам се. На този етап нещата се получават до голяма степен в сътрудничество между сценаристите и актьорите.
Сценаристите трябва да мислят за много неща. Сериалът е много сложен. Има много топки, които трябва да държат във въздуха.
Освен това според мен сме стигнали достатъчно далеч и сценаристите ни имат достатъчно доверие, така че актьорите са станали нещо като кучета пазачи и когато получим сценария, го възприемам като много добър план и отправна точка.
Моята работа е да оцветя нещата така, както сметна за добре.
- Това е страхотно. Имаш късмет, че можеш да го правиш.
- Голям късметлия съм. Абсолютно.
- Kак еволюира връзката между Линкълн и Майкъл през този сезон?
- Страхотен въпрос. Мисля, че между тези двама герои е имало доста противоречиви обрати, много резки промени, където малкият брат изведнъж става големият брат, а големият брат изведнъж е малкият брат, и т.н.
Мисля, че през този сезон те някак си уреждат дълговете помежду си. В разгара на сезона виждаме Линкълн в Панама. Той има потенциален любовен интерес.
Отново се събира със сина си за първи път. Възможно е да си уреди живота, но знае, че брат му, който е жертвал всичко, за да бъде освободен Линкълн, първи сезон, се е върнал в Щатите в търсене на отмъщение.
Смятам, че Линкълн тръгва след брат си в Щатите от преданост и чувство за дълг, така че да могат заедно да се изправят срещу заговора и да се справят с него. Мисля обаче, че когато всичко приключи, братята ще бъдат заедно като равни.
- А да ни разкажеш нещо за новите герои в сезона? Има няколко такива...
- Новите герои?
- Да.
- Ами, имаме Майкъл Рапапорт, който играе агент Дон Селф, "Чарлито" на нашите "Ангели", ако мога да се изразя така. Кого още? Имаме Джеймс Ляо като Роланд, част от нашия А-отбор, и Крес Уилямс в ролята на Уайат, нещо като смъртоносен убиец, който следи братята, Махоун и Сара.
Виждаме завръщането на някои стари любимци, по-точно Падман, Генерала. Той е човек, с когото никога не съм работил, така че ще ми простите, ако в момента не мога да си спомня името му.
Но Падман/Генерала, който ръководи заговора, когото сме гледали по малко през последните два сезона - този път го виждаме повече. Искрено се надявам, че той и Майкъл се изправят лице в лице в даден момент.
- Любопитна е връзката на Майкъл и Махоун през четвърти сезон. Как се променя тя?
- Ами, странно. Имам чувството, че те някак уреждат въпросите помежду си в хода на третия сезон, защото на практика трябваше да работят заедно.
Да, Махоун все още е човекът, убил бащата на Майкъл. По някакъв начин обаче мисля, че Махоун е последният от поредицата заместник-бащи на Майкъл.
През първия сезон имахме героя на Уестморленд. Освен това имаме и Уордън и мисля, че Махоун е отражение (независимо дали Майкъл осъзнава това или не) на онова, което той би могъл да бъде един ден.
Ако той продължава да върви по този много мрачен път, Майкъл може в крайна сметка много да заприлича на днешния Махоун - тръгнал като добър човек, който върши добри неща, после станал добър човек, който върши съмнителни неща, а след това превърнал се в съмнителен човек, вършещ лоши неща.
- Ако можехте да върнете обратно един герой, кой щеше да е той и защо?
- Мисля, че бих върнал Пол Аделщайн. Мисля, че той беше страхотен като агент Келерман и според мен символизираше типа герой, който сериалът представя най-добре - човек, който живее в сивите тонове. Не изцяло черен, не изцяло бял, не изцяло добър, не изцяло зъл, а някой, който е сложен - каквито сме и ние в действителността.
Мисля, че Пол се справи наистина великолепно, като успя да дефинира герой, който може да е покварен в един момент и напълно състрадателен в следващия. Много ни липсва.
- Докато снимаше през изминалите четири години, стана ли ти по-лесно да играеш този наистина напрегнат герой и после да си тръгнеш от снимачната площадка в края на деня и да го оставиш зад себе си - или все още ти е трудно, както в първия ден?
- Никога не оставям героя зад гърба си напълно. Аз съм работохолик, винаги съм бил такъв. Винаги мисля за героя, дори и когато не съм на снимки. Така че той е станал част от въздуха, който дишам.
Като се има предвид това, съм свикнал дотолкова с неговото поведение и връзките му с другите герои, че не ми е нужно да си пиша домашното така дълго, както преди.
Всичко, което трябва да направя, е да се появя на снимачната площадка, да застана пред Робърт Кнепър и инстинктивно да усетя каква е връзката на Майкъл с Ти-Бег, защото те имат богата история. Сега, когато сме изградили цялата тази красива митология, сме наистина свободни да играем.
- Случва ли се обаче понякога героят ти да "прелива" върху семейството и приятелите ти? Казвали ли са ти някога: "Добре. Сега вече може да престанеш да бъдеш Майкъл"?
- Не, не споделям толкова много качества с героя си. Бих казал, че единствените случаи, в които се чувствам все едно героят ми наднича по неочакван начин в моя живот, е когато разговарям с майка си и я подсещам да гледа сериала.
Когато с Майкъл се случи нещо ужасно (което става през епизод), трябва да й напомня - или в противен случай ще получа много строго телефонно обаждане на следващия ден, че е била разстроена и изненадана и защо не съм я предупредил.
- От първия ден с Пол (сценариста Пол Шеринг - бел.ред.) къде във вселената на "Бягство от затвора" се намираме в момента? Предвиждал ли е той четвъртият сезон да се развие по този начин или пък е настъпила промяна в плановете, или нещо подобно?
- Това е много добър въпрос. Чувал съм толкова вариации за шоуто - че било замислено като шест епизода, или 22 епизода, или един сезон, или два сезона.
- Не съм сигурен кой е истинският отговор и, честно казано, не мога да съм напълно сигурен какво е участието на Пол Шеринг на този етап, но смятам, че сме свършили много добра работа, като сме поели тази първоначална концепция и сме я развили.
- Явно че всичко винаги се свежда до старата идея за "отвъд обичайното" (моментът, в който даден сериал или продукция излиза от основната сюжетна линия и преминава в абсурдни сюжетни линии или необикновени герои - бел. на преводача).
Мислиш ли, че има потенциал феновете да кажат - е, все пак това е затвор. Те или са в затвора, или бягат, а сега се превръщат в някакъв особен вид екип. Не мислите ли, че с този сезон се движите по много тънка линия?
- Смятам, че не само отдавна сме "преминали обичайното", а вече измисляме нови, необичайни неща. Изнесли сме нещата на напълно ново ниво. Затегнете коланите.
Източник: Нова телевизия
Последвайте ни
