С нов клип към песента "Заедно" (Вж. видеото) зарадваха почитателите си певците Графа, Любо и Орлин. Видеото бе представено днес с официална премиера в сайта за видео споделяне Vbox7.com.
В клипа виждаме как Любо е седнал зад барабани, дадени му от Калин Вельов, Графа пък е грабнал китарата на известния китарист Жоро Янев, а Орлин свири на пиано, като по думите му "само се опитва".
Както самият Любо казва: "Видеото напомня за онези американски, в които Род Стюарт, Браян Адамс и Стинг, примерно, правят нещо заедно. Показваме истинското отношение помежду си - приятелското, а не някакви режисирани сцени."
Идеята за песента дошла от Графа.
Двамата с Любо се видели на едно събитие и Графа му казал: "Искаш ли да направим нещо тримата?". После Любо звъннал към един часа през нощта на Орлин, който, разбира се, казал: "В играта съм".
По думите на Любо проектът изобщо не е бил под въпрос дали да бъде реализиран или не. Те тримата в последните години са повече в приятелски отношения, като за конкуренция и дума не може да става. И както Орлин шеговито казва: "Ние сме милионери, няма как да се мразим."
Автор на музиката и аранжимента е Графа, а Любо си е записал сам барабаните в песента. Текстът е и на Любо, и на Графа.
"То е някакъв синхрон. Просто мислим и чувстваме по един начин и тримата
и затова се получават нещата", казва Графа.
На въпрос дали биха направили песента и на чужд език, момчетата отговориха, че тя има своето послание на български и по-скоро може да се мисли за ремикс.
Какво още казаха те за музиката, шоубизнеса и личния си живот, разберете от самите тях:
- Какво мислиш за Vbox7.com?
- Орлин: За един артист е най-важно да бъде чут и видян и ние имаме прекрасната възможност чрез Vbox7 това да се случи.
Графа: Във Vbox7 има адски много потребители и както забелязвам сайтът подпомага много музиканти и им подават рамо, което е супер, защото не са много местата, на които звучи българска музика.
Любо: Да, много хора виждат нещата, които правим, именно там.
- Онлайн забавление за теб е?
- Г.: И тримата прекарваме някакво определено време във "Фейсбук".
О.: О, да. Той е станал като някакъв наркотик.
Л.: Този сайт се превърна и в работно пространство. Там се разбира какво прави човек. Но онлайн забавлението не бива да замества живото. Например, не може никога да не си ходил на концерт на някой от тези изпълнители, които гледаш в интернет. Човек трябва да си създава впечатление за артиста не от клипове, а от живото изпълнение, за да усетиш "удара" от цялото. Да чуеш този човек и да схванеш какъв е неговият светоглед. Да се идентифицираш с него, а не с колата в клипа му, например.
Г.: Може би, като обобщение за тримата, онлайн забавлението е свързано най-вече с музиката. Слушаме музика, гледаме клипове.
- Една твоя истина, която ще ни разкриеш?
- Л.: В песента ние казваме „хиляди истини". Всеки си мисли, че има своя истина и свой път. Но истината е само една за всички хора и води към едно - любовта. Човек иска да обича и да бъде обичан. Независимо с какво се занимава, къде е роден , какво е постигнал - всички имаме нужда единствено и само от това да усещаме, че сме обичани и обичаме.
- Заедно с кого?
- Л.: Заедно с хора, които споделят тази истина. Заедно и с тези, които се идентифицират с песента. С това, че има смисъл да си приятел на някой, че има смисъл да правиш нещо добро.
О.: Заедно с тях двамата. Искам да им благодаря, че ме поканиха. Хубаво е, че песента се случва точно с тях, защото ги чувствам доста близки и стана много хубаво.
- Кога се чувстваш "малък"?
- Г.: Когато попадна на места в България, където не ми е мястото.
Л.: Чувствам се малък, когато попадна сред големи тъпанари.
О.: Аз много обичам да гледам звездите и когато нощем има изчистено небе, се чувствам много малък във всеки един смисъл на думата.
- А голям?
- О.: Ами според мен човек трябва да си контролира егото. Ако започнеш да мислиш само колко си голям, защото си бил някъде и си направил нещо, това е много грешна посока.
Л.: Големите неща се правят с някаква лекота. Те се случват тогава, когато си най-честен. В нещата, в които си честен спрямо себе си и другите, тогава идва най-големият успех.
Г.: Аз се почувствах голям, когато наскоро на един от концертите от турнето ми, се качи едно момче и след него едно момиче. Той падна на колене и й предложи брак, докато пеех.
Л.: Ей това е голямо!
- Какво добро направи наскоро?
- О.: Помогнах на една жена, като и дадох пликче. Не знам дали е добро. Тя ми каза: "Благодаря", аз й казах: "Моля".
Л.: Няма смисъл да говорим за това какво добро сме направили, а какво можем да направим още.
- Как бориш самотата?
- Г.: Със семейството. Когато се прибера вкъщи и видя Мария и Крис, всичко е друго.
Л.: С "Обади се на приятел". (смее се)
О.: Започвам да си фантазирам някакви неща. Че всичко ще се оправи.
- Сутрин отваряш очи и...
- О.: Аз си гушкам гаджето и ми е толкова хубаво. Отварям ги и си я гледам как спи, а тя спи толкова сладко.
Л.: Ако е рано сутрин, отварям очи и... пак ги затварям. Поглеждам само да се информирам къде се намирам в 24-часовия цикъл на деня и нощта.
Г.: И чувам на бейбифона "Татааа!"
- Последният есемес, който получи, гласи...
- О.: "Остават ви по-малко от пет минути, след което времето за паркиране изтича".
Л.: "Подсещам те за утре, в 10.30 ч. ела в офиса за интервю за Vesti.bg."
Г.: "Получил съм имейл на човека, който трябва да ми смени задното стъкло на джипа."
- На кого каза последно "Обичам те"?
- О.: На Яна (приятелката на Орлин).
Г.: На Мария и на Крис.
Л.: На мама и на сестра ми.
- Музиката ти дава...
- Г.: Свобода.
О.: Дълбочина.
Л.: За мен тя е като дишането. Правиш музика, защото имаш жизнена необходимост да я правиш.
- Но ти взима...
- Г.: По-скоро музиката не взима. Взима всичко останало, което е свързано с нея в България, защото ние искаме да правим хубави неща и се нагърбваме с много задачи около музиката. Има много умора, много тичане, много нерви, но това не са неща съпътстващи музиката, а около нея. Самата музика не би трябвало да ти взима нещо.
Л.: Да, сама по себе си музиката не взима нищо, само нещата около нея. Сякаш има някакъв данък, който си плащаме - към неразбирането, загубата на лично пространство.
О.: Нищо не ми взима. Не знам дали тук можем да говорим за шоубизнес, но за шоу на колела, по студиа... И така.
- Любимата ти песен на останалите двама е?
- О.: На Графа "Белите гълъби", защото бях влюбен тогава в един гълъб... Е, отлетя. (смее се).
Л.: На Орлин - "Вместо мен". На Графа "Влюбени сълзи", "Давам всичко за теб"- даже имам своя версия на песента, а от новите неща "Без време".
Г.: На Орлин, докато беше в група "Каффе" харесвам Alone. На Любо - "Говори ми на ти".
- Голямата ти мечта е...
- Г.: Да правя музика за кино.
Л.: Моите мечти са изключително свързани с музиката, но не мога да определя кога ще разпозная кога тя е голяма или малка. По-скоро искам да надграждам себе си в музиката и да изразявам себе си все по-добре в музиката.
О.: Искам да се снимам в киното. Искам да съм част от екип, който прави филм.
- В какво вярваш?
- О.: Вярвам в доброто. Звучи много тъпо, но аз си вярвам. Все по-малко се среща в хората, по улиците, по лицата в погледите, но когато го срещнеш, си казваш: "Ето, има някаква надежда".
Г.: Аз вярвам в това, че има смисъл.
Л.: Вярвам, че е необходимо да се вярва, защото идеята определя какво се случва.
- Мястото, на което винаги ще се връщаш?
- Л.: Към себе си и към това, което е в съвестта и душата. Ако се връщаш от време на време там да чуваш колектива на съвестта за добро и за зло, би било много добре.
Г.: Смятам, че Любо отговори много добре и за трима ни.
О.: Да, точно така е.
- Най-добрият съвет, който получи и сега ще предадеш на читателите на Vesti.bg?
- Л.: Аз съм получавал много добри съвети в живота - от по-умни хора, включително и от приятели, които ми мислят доброто. И те са много, дори не мога да се сетя кой беше последният.
О.: Знаеш ли, най-простият съвет е да слушаш себе си, защото всеки ти дава акъл. Всеки изказва мнение, всеки те вижда по някакъв начин. Но ако се заслушаш и опиташ да изкараш себе си - това е най-хубавото според мен. И естествено е най-трудното да се намериш, защото ти се търсиш цял живот така или иначе.
Г: Ами да. И при мене е така, че много са съветите. Всъщност ежедневно човек получава много съвети и те може по-скоро да те объркат, отколкото да ти помогнат. Самият ти ако се научиш да виждаш знаците и да ги разкодираш, животът непрекъснато ти дава съвети. Въпросът е да можеш да го разбереш и да вървиш в правилната посока.
