О т пустиня до океан, от пясък до лед, от планини до равнини, от керваните с камили до многолюдните мегаполиси, от IX до XXI в. – това е Мароко. В своите 450 хил. кв. км тази разнолика африканска страна е побрала всичко, което природата може да създаде. Палми, каньони, оазиси, реки и долини се извиват причудливо по пътищата на Мароко и са незабравима гледка за всички, които решат да ги прекосят.
По това време на годината вместо сняг ни посреща жега от плюс 27 градуса в Маракеш – градът, където зимуват щъркелите, разказва Десимира Миткова, БТА. Заобикалят ни кактуси, палми и сухи непознати растения, топъл въздух и ярко синьо небе. Правят впечатление булевардите, опасани от край до край от велоалеи. В същото време стадо камили почива в страничния парк. В Медината (Стария град) арабският свят се усеща по архитектурата на типичния хотел-рияд – ислямска мозайка на пода, шарени стени и дамаска на мебелите, по ментовия чай за "Добре дошли".
Около час лутане отнема да осъзнаеш, че джамията, която трябва да намериш като ориентир за големия площад "Джама Ел Фна" със заведения за хранене, няма нищо общо с джамиите по нашите географски ширини. Построени са в типичната мавърска архитектура, като минарето представлява висока квадратна кула.
Така упътването – "Търсете джамията и от нея вляво", и последвалото изтощение, ни направи идеално готови да се отдадем на местната кухня.
Тажин – традиционното мароканско ястие
Името му идва от специфичния глинен съд с плитка долна част и островърх капак, в който се приготвя. Обслужването е на ниво – порциите веднага са на масата. Със зеленчуци, пилешко, агнешко или телешко. Нищо толкова непознато, освен подправките – големи количества кимион и къри. Салатата от кускус пък е нито лоша, нито незабравима.
Фрешът от портокал се превърна в една от атракциите на нашия тур. Предлага се на всяка крачка, струва само 80 български стотинки. Истински, свеж и охладен - идеален за изморени туристи.
Следващите крачки водят директно към характерния за арабския свят сук - пазар. От кожени чанти и обувки, през метални висящи лампи, до ароматни билки, подправки и прочутото арганово масло. Улисан в плетеницата от криви улички е напълно възможно да изгубиш представа къде е главният площад с джамията/кула.
Упътващи знаци, разбира се, има, но те невинаги сочат правилно. Тук на помощ идват мобилните телефони и навигациите, които те прибират благополучно в хотела.
След два дни адаптация в Маракеш тръгваме към пустинята Сахара. Керванът ни потегля на югоизток с коли под наем. Изненада обаче има – пътищата са като конец – гладки, прави и здрави. Движение – почти никакво. Изминахме общо 1700 км за 6 дни – приятно изживяване и запознанство с природата и живота в Мароко.
Пътят ни преминава през зигзагообразни завои по Атласките планини, малки затънтени марокански селца, старинни касби, направени от пясък, в които живеят забулените до милиметър жени и работливите им мъже, а децата – до едно в училищна униформа.
Там, където други туристи почти не стъпват, местните хора не те гледат лошо, не те приемат за чужд, не искат и нищо от теб. Радват се да изхарчиш някой друг дирхам (мароканската парична единица) в техния магазин, заведение или пазар. Предлагат любезно обслужване. Опитват се да убедят туристите, че трябва да купят нещо уникално – като скъпоценен минерал, например, който впоследствие се оказва обикновен боядисан кварц.
След бързо сменящите се картинки, пътят навлиза в смайващата Долина Дадес. И там сякаш всичко притихва – огромни каньони надвисват над главите ни. И осъзнаваш всъщност колко могъща е природата. Палмова гора на фона на пясъчни къщи и издигащи се червени масиви, малка река разцепваща на две огромните скали и образуваща каньоните на Тодра и Дадес. Пътят ни се извива точно по хребета на височина от 2500 м. н. в. природна забележителност, заслужаваща повече от един час съзерцание.
Мерзуга – градът, откъдето започва Сахара
Пясъчните дюни като големи разтворени ръце се бяха разпънали в отсрещния хоризонт над града. Потеглихме на гърба на камилите към двата цвята – оранжев пясък и синьо небе.
Керванът ни пропътува около час навътре в пустинята, за да стигнем до т. нар. палатков лагер, където трябваше да пренощуваме – най-цивилизованият ми престой на палатка някога.
Походни легла с матраци, еко тоалетна, подредени върху килимче маса и столове, чинии, прибори, топло приготвена храна и фреш от портокал.
Боси по дюните се качихме възможно най-високо, за да запечатаме гледката на залеза. В морето от пясък се чувстваш спокойно, няма нищо наоколо, дори и обхват на телефона. Само двата цвята.
След традиционния тажин, приготвен на място от тримата ни гидове, вечерта се прехвърли около лагерния огън.
Берберски песни и танци, свирене на тарамбука, въпроси за различните ни култури. И още нещо – чувство на национална гордост и умиление бе за нас, че тези хора, там насред нищото знаеха кой е Христо Стоичков, а и че Бербатов всъщност бил един от тях - берберин.
Фес – най-старият от четирите имперски града на Мароко
Неговата Медина от 9-ти век е в включена в списъка на ЮНЕСКО за историческо наследство. По тесните ѝ кръстосващи се улички дебнат местни търговци, напористо предлагащи платове, кожи, килими, обувки, чанти, лампи, гривни, гердани, магнити, сувенири, картички и т.н. Като се прибавят и преплитащите се миризми, звуци и цветове, усещането за бъркотия се наслагва.
Една от атракциите на града е запазената от векове традиция по боядисване и обработка на естествени кожи. Гледка, колкото смущаваща, заради потопените до кръста в амонячни бои работници и сблъсъка на светове, толкова и зашеметяваща, заради палитрата от цветове.
Последна в програмата е столицата - Рабат. Там бе океанът - силен, бурен, пенлив. Красив град - съвременен, модерен, чист и жив. Сградите тук са в еднакъв стил и цвят, дори новостроящият се мол. А джиесем клетките са грижовно прикрити в клоните на изкуствени палми, така че да не дразнят окото.
Градовете са с идентичен облик, а улиците - поддържани, чисти и здрави. Хората тук са усмихнати, любезни и услужливи.
Работят, учат, говорят по три езика - френски, арабски, испански.
А Мароко остава за нас - приказен, шарен свят, неописуема природа и богата култура.
