7 от най-опасните езера на планетата

П редставата за излет край някое живописно езеро със сигурност ви се струва добра идея. Оказва се обаче, че съществуват такива езера на нашата планета, които не просто не са подходящи за отдих, а почивката край тях дори може да се окаже смъртоносна. Сайтът "Дъ ричест" представя седем от тези красиви, но опасни езера.

Врящото езеро, Доминика

Името на това езеро е достатъчно красноречиво. То се намира в Доминика и е пълно с кипяща вода, а над него се издига гореща пара. Врящото езеро всъщност е вторият по големина естествен горещ извор на Земята.

"Студените" води на брега на езерото поддържат температура между 82 до 91 градуса по Целзий. Няма човек, който да е успял да измери температурата в средата на езерото, където се вижда как водата направо ври.

Езерото представлява пукнатина, запълнена с вода, през която излизат газове от разтопената лава.

Езеро Подкова (Horseshoe Lake), САЩ

Въпреки името си, което със сигурност не може да се свърже с нещо смъртоносно, езерото Подкова, намиращо се близо до град Мамут Лейкс в Калифорния, САЩ, си е един тих убиец. Езерото се намира върху върха на активен вулкан и в продължение на години се счита за безвредно.

Преди около 20 години обаче дърветата около езерото постепенно започнали да умират. Специалисти установили, че причината за смъртта е задушаване поради изключително високите нива на въглероден диоксид, който в района на езерото се оказал 95 пъти над нормата. През 2006 г. трима души се опитали да потърсят подслон в пещера близо до езерото. Открили обаче нещо друго – смъртта си.

Езерото Карачай, Русия

Намиращо се в планината Урал, Русия, дълбокото синьо езеро Карачай е едно от най-смъртоносните в света. От 1951 г. в рамките на таен проект руското правителство е използвало водоизточника за изливане на радиоактивни отпадъци в продължение на десетилетия. Оказва се, че в езерото има достатъчно радиация да убие човек само за час престой, а през 1968г. поради горещия сезон водата пресъхва и ветровете понасят радиоактивния прах, облъчвайки 500 000 души. Трагедия, която може да се сравни с атомната бомба над Хирошима.

Езерото Киву, Руанда

Езерото Киву е едно от големите африкански езера и се намира в близост до активен вулкан. То е и едно от трите езера в света, които е възможно да екзплодират.

Макар да изглежда измамно спокойно и красиво, Киву в Руанда крие на дъното си смес от метан и въглероден диоксид. Според специалистите, ако вулканът загрее дъното на езерото, това ще накара метана да се издигне на повърхността и да експлодира, което моментално ще освободи и въглеродния диоксид от водата и ще унищожи живота наоколо. Същите последствия може да има и след земетресение в района.

Около езерото Киву живеят близо 2 млн. души, чийто живот е в потенциална опасност.

Езерото Моно, Калифорния, САЩ

Моно е древно езеро в североизточна Калифорния, САЩ. Това езеро е било голямо и пълноводно през 40-те години на XX в., когато управата на Лос Анджелис отклонява вода от него, за да задоволи нуждите на града. Тогава нивото на водата започнало да спада и едно от най-старите езера в Северна Америка за много кратко време се превръща в отровна алкална локва, съдържаща хлориди, карбонати и сулфати.

Години по-късно местните власти издали заповед да се възстанови нивото му, но се очаква, че това ще отнеме 20 години.

Моноун, Камерун

Езерото Моноун в Камерун съдържа трите основни елемента, необходими за натрупването на смъртоносни количества въглероден диоксид. През 1984 г. такъв облак от въглероден диоксид е убил 37 души в района. 12 от починалите се возели в камион, който спрял уж без причина. Когато излезли, за да видят какъв е проблемът, смъртоносният газ ги убил.

Езерото Ниос, Камерун

Ниос също е сред трите взривоопасни езера на Земята. Гореща магма изпуска въглероден диоксид във водата, образувайки смъртоносната въглеродна киселина. Въглеродният диоксид се натрупва във водата. Ефектът е като при шампанско и коркова тапа. Ако натрупването на въглероден диоксид е прекалено голямо, тогава се получава експлозия с катастрофални последици и стотици жертви. Именно това е станало през 1986 г. От 800-те души, които живеят в близките села, едва 6 успяват да спасят живота си.