С обствениците на котки и кучета могат да потвърдят, че докато първите утоляват жаждата си по спретнат и елегантен начин, най-добрият приятел на човека обикновено разплисква съдържанието на купичката си.
Сега американски специалисти предлагат научно обяснение за
различията в пиенето на вода между двата вида домашни любимци,
предаде агенция Ройтерс.
Настоящото изследване, представено на среща на Американското дружество на физиците в Сан Франциско, е посветено по-специално на кучетата, след като учени от Принстънския университет и Масачузетския технологичен институт още през 2010 г. обясниха вещината на котките в пиенето на вода.
Нито котките, нито кучетата разполагат с лицевата структура, позволяваща на човека да всмуква течности. Физическите характеристики на двата вида животни са приспособени за хищнически начин на живот.
Когато пият вода, котките едва докосват повърхността ѝ с език, без да го потапят в течността, и бързо го прибират обратно със скорост от един метър в секунда.
По този начин се създава стълб от течност между водната повърхност и движещия се език. Стълбът е резултат от деликатния баланс между гравитацията, която притегля течността обратно към купичката, и инерцията.
Специалисти по биомеханика от Вирджинския технологичен институт, участвали и в котешкото изследване, са предприели проучване на техниките за пиене на кучетата. Очакванията на учените са били, че най-добрият приятел на човека пие вода по сходен с котките начин. Оказало се обаче, че това съвсем не е така.
Изследователите са установили, че за разлика от елегантната техника на котките,
при кучетата процесът е много по-рязък и силов - четириногите питомци потапят "грубо" целия си език във водата.
Това води до много по-силно първоначално разплискване на течността. Кучетата също така много по-бързо от котките прибират езиците си обратно - с гравитационно ускорение до 5G, в резултат на което се разплисква още повече вода.
Изследването разкрива също, че обемът на изтласканата с език вода от кучето зависи и от телесния му размер. Това обяснява защо санбернарът например, но не и дакелът, е в състояние да превърне кухненския под в езеро.
