Въпросът задава Мартин Борисов Христов, а някои въпроси и съждения, които чаровното хлапе е изрекло, са събрани в книжката "Най-умната глупост", издадена от "Елементи" и оформена от Яна Левиева.
В предисловие майката и бащата на Марти обясняват: "Беше на две, когато помоли мама, заела се да го облича: "Не буди ги дрехите... Дрехите още спят..."
Намеси се тогава таткото, но той възпря и него: "Тати, пази тихо! - будиш самолетите..."
От този ден решихме да записваме по-важното, което казва - онова, което, заедно с плача, смеха и говора, оформяше контурите на мисленето и езика му...
И сега, когато е на седем, подредихме неговите думи в книга - не за да го насърчим да пише и да търси утре хляба в Словото, а за да му кажем, че в годините напред, изпадне ли в беда, добре е за убежище да ползва Книгата.
Тя е и най-ценното, което можем да му завещаем - ние, неговите най-добри приятели, които той представя с гордост винаги като
РОДИТЕЛИТЕ"
Родителите са писателят Борис и художничката Дарина Христови. Те от години живеят в родопското село Лещен. Марти ходи всеки ден на училище на десетина километра в град Гоце Делчев.
До прелестната им малка къща в селото, в някогашна плевня, са изградили и подредили галерия - книжарница, в която се отбива всеки, дошъл в селото или отиващ по-нагоре в планината към не по-малко прелестната Ковачевица.
Ето още умни глупости, изръсени от Марти:
- Тате, аз съм гений...
- Я! Откъде научи тази дума?...
- Не бой се, тате, аз само се шегувам...
- Тате, не ме люлей толкова силно - корема ми се страхува...
- Тате, Христо Ботев - жив е той жив ли е?...
- Бабо, мога ли да те питам нещо...
- Може, Марти, питай...
- Бабо, мога ли да ти казвам дядо?
- Мамо... Нали добрите хора са най-различни...А лошите са еднакви... Нали?
- Тате, не ми се говори на английски... Ако искаш нещо да ми кажеш, кажи го на себе си...
(Излиза от тоалетната) - Тате, аз съм един изакан човек...
Мамо, ти си Снежанка, татко е седемте джуджета... Аз съм принца...
Тати, разкажи за ... когато беше малко дете...
- Добре, Марти... Аз бях много бедно дете... (Разказва как са играли, как са си правили топки от парцали и са ги кърпели, когато се скъсат...)
(Прекъсва го)
- Тати, това е глупава приказка... Не искам да слушам... Разкажи ми за... като беше богато дете...
- Колко е жалко, тате, че всички вие остарявате...
- Марти, знаеш ли как се казвам?
- Знам... Казваш се Дари...
- А каква ми е професията, знаеш ли?
- Знам... Професията ти е ... Борис...
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
