"Софийски солисти" - без инструменти

С н �еобичаен концерт "... без инструменти" "Софийски солисти" поканиха на поредната среща по случай 50-годишнината на камерния ансамбъл.

През ноември миналата година беше отбелязан половин век от първото събиране и първата репетиция на някогашни музиканти от оркестъра на Софийската опера. От началото на тази година ансамбълът изнесе вече три концерта, предстоят още три, посветени на първите им изяви пред публика.

Темата в "Студио 5" в НДК снощи беше "Софийски солисти" и светът", но и изобщо експортът на българска култура - болезнен въпрос и преди години, и днес.

Пред екрани, на които се редяха изумителните зали по света, в които не веднъж са били аплодирани българските виртуози, прозвучаха не особено радостните им думи за условията, при които работят у нас.

За пореден път прозвуча констатацията, че в България няма концертна зала със съвременни акустични качества. Това обяснява защо музикантите предзпочитат да говорят повече не за изумителната архитектура и красотата на залите във Валенсия, Барселона или Осака, а все поставят акцент върху акустичната среда, която не може да сравнена с нищо у нас.

"Но все пак, свиренето пред българска публика носи съвсем различен и много специален заряд", признаха музикантите, които имат безброй турнета на всички континенти без Антарктида. "Там не е подходящо за струнни инструменти", "оправда се" с шега диригентът Пламен Джуров.

За изминалия половин век "Софийски солисти" са три поколения музиканти. Започнали с диригента Михаил Ангелов, записали първите си успехи от 1962 до 1978 г. с диригент Васил Казанджиев, после - с Емил Табаков до 1988 г., и днес, вече 24 години - с маестро Пламен Джуров.

Музикантите могат с часове да разказват за турнетата, в които са като семейство - с всичките добри и не съвсем и не винаги добри характеристики на такъв живот.

За това какво е за 55 дни в Япония да изнесеш 42 концерта пред публика, която се отнася с неописуемо преклонение пред класическата музика. За шанса и гордостта да представят и българска музика по света.

Разказът им бе прекъсван с великолепни записи на музика от Й.С. Бах, Пахелбел, Михаил Пеков, Красимир Кюркчийски, Марин Големинов, В. А. Моцарт, Фр. Пуленк...

Повечето и най-качествените - правени не в България, а от най-авторитетни световни фирми по света - пак, защото и в това отношение там условията са несравними.

В щастливо настроение солистите разказаха и как те си избират солисти. Така стана дума за детето на състава Мила Георгиева, дъщеря на един от създателите, която е единствената дама, пътуваща на турнета с тях, за записа на български песни със световната звезда Веселина Кацарова, за трайното сътрудничество с цигуларите Минчо Минчев и Николай Минчев.

Разказаха и забавни (от днешна гледна точка, но не и навремето) случки от обиколките по света: как се пътува с автобус "Шкода" до Лазурния бряг преди 46 години, какво става, когато един цигулар си забрави смокинга в хотела - на 50 км. от концертната зала, как 14 души свирят след като са хапнали неподходяща за европейци свръхпикантна източна храна... 

Следващите концерти на "Софийски солисти", посветени на 50-годишнината: 18 март, 11ч. в Централния военен клуб, 12 април, 19 ч.  - в Националното музикално училище "Л. Пипков", 9 май, 19 ч. - в зала "България.