К акво могат да научат за добрината хората от прилепите-вампири? Те винаги са изглеждали доста страшничко. Малките приятели на Дракула обаче имат тайна грижовна страна.
Светът би бил едно много по-щастливо място, ако хората приличаха повече на тези малки животинки.
Става въпрос за тяхната безкористност, за това свободно да дадеш нещо, което ти трябва, но си готов да го дадеш на друг.
Ние хората обичаме да си мислим, че алтруизмът във всичките му форми е уникална човешка черта, че е реално и преди всичко морално разделение между нас и останалата част от животинското царство. Прилепите-вампири обаче противоречат на това становище.
Всякакви легенди се носят за тези малки нощни създания, но поне една от тях е вярна – те наистина пият кръв. Има три вида: белокрилият вампир и вампирът с косматите крака предпочитат кръвта на птици, те са умели в провирането между клоните, за да достигнат гнездата и малките пиленца.
Третият вид вампири пък предпочитат да се хранят от бозайници, предимно селскостопански животни, но в някои случаи пият и човешка кръв.
Говори се, че ухапването не е болезнено, въпреки, че те премахват кожата с изключително острите си езици.
Вампирите са дълги около 10 см и са с размах на крилете около 18 см. Антикоагулант в слюнката им помага на кръвта да тече и те могат да пият, както котка пие мляко от паничка, в добра нощ те могат да приемат храна колкото половината от собственото им телесно тегло.
Всичко това звучи така, сякаш всички шансове за прилепите са благоприятни, но това не е така. Нормално е за един прилеп да изкара една нощ без храна, но ако продължи да гладува до три дни, ще умре.
Ловът на кръв е умение, което се подобрява с течение на времето: прилепите на една година ще се провалят в една на всеки три нощи, а опитните животни само в една на всеки десет.
Провалът е факт от живота дори и на най-добрите ловци на кръв.
Прилепите-вампири са социални същества, които се прибират у дома в края на всяка нощ. Има и големи колонии от прилепи, до 2000, но повечето са доста по-малки, в центъра на които са женски, които дори и да не са свързани се познава отлично.
Прилеп, който не е успял да си намери храна през нощта, ще помоли за храна съседа си. Когато това се случи,
съседът ще повърне кръв, споделяйки по този начин прехраната си.
Известни са женски, които са преживявали по тази система до 15 години.
Взаимният алтруизъм си е пак алтруизъм. Очевидно това е система, която работи на основата на взаимното почесване по гърба. Човешкото общество зависи от малките добрини, които вършим като нещо естествено и които очакваме да ни се върнат. При прилепите-вампири е същото.
