Какво ни казват вампирите

П рез Средновековието в цяла Европа се ширят поверия за вампири, а днес археолозите и антрополозите - понякога дори и криминалистите - откриват следите от тези поверия и така трупат повече знание за живота и обществото преди много столетия. Да не говорим, че масовата култура отдавна ги е преоткрила и в наши дни романите и филмите за вампири се радват на нечувана популярност, а жанрът "хорър" залива пазара със зомбирани създания.

В европейските поверия "неживите" са същества, които след смъртта си се завръщат в света на живите. Т.е. те пребивават в някакво междинно състояние между смъртта и живота. И искат в света на живите да довършат несвършени дела, да донесат определено послание или да отмъстят за нещо.

Фронт срещу потенциалните вампири

В Перперикон екипът на професор Николай Овчаров откри скелет на 700 години, прикован към земята с масивен палешник. Според Овчаров е очевидно, че става дума за ритуал за предпазване от вампирясване. Подобен скелет бе открит и в Созопол, а в манастира "Свети Петър и Павел" край Велико Търново археолозите намериха скелет със завързани ръце и крака, като в гроба имало късчета кехлибар. Знае се, че според поверието кехлибарът не позволява на мъртвите да се върнат в света на живите.

Пред списание "Билд дер висеншафт" гръцката археоложка Анастасия Цалики говори за "археология на страха". Тя се е специализирала тъкмо по "вампирските гробове" и изброява различните средства срещу "вампирясване": трупът може да бъде обезглавен, може да бъде затиснат с тежки камъни или прикован към земята.

Потенциалните вампири често били заравяни в особено дълбоки гробове или пък на необичайни места - например в кладенци. Цалики обаче предупреждава, че е много трудно да се направи разлика между този вид ритуални погребения и много случаи на обикновени убийства.

Особено в Източна Европа поверията, свързани с вампири (или "неживи"), са много устойчиви. Но тези поверия са само кулиса, казва Анастасия Цалики и обяснява, че подобни погребения носят много информация за обществото преди стотици години.

Археоложката смята, че за потенциални вампири са били обявявани най-вече хората, които приживе са се държали необичайно и не са отговаряли на обществените норми. Това важи най-вече за обезобразените от някаква болест - проказа, туберкулоза или шарка.

През Средновековието обществото стигматизира като чудовища и онези, които боледуват от необясними по онова време венерически или душевни болести. Потенциални вампири са още хората, родени при странни обстоятелства, отлъчените от църквата, еретиците, самоубийците или некръстените.

Загадката от Венеция

Матео Борини от университета в Ливърпул също се занимава с такива "подозрителни" погребения. Той изследва старите скелети с методите на съвременната криминалистика и обяснява, че е много важно дали определени наранявания /най-вече счупени кости/ са причинени преди смъртта или едва след нея. Защото тъкмо труповете на потенциални вампири често са били обект на обезобразяване post mortem.

През 2006 година Борини се натъква на масов гроб на жертви на чумната епидемия във Венеция от 16-ти век. Една 60-годишна жена била погребана с къс от керемида, забит дълбоко в гърлото ѝ. Според Борини - типична ритуална мярка срещу вампирясване.

Антропологът описва какво точно се е случило според него: "По онова време жертвите на чумата били погребвани в чували. Гробарите често разривали масовите гробове, за да добавят нови трупове. И някой от тях навярно е забелязал, че един от чувалите се е прокъсал около главата на мъртвата. Такова прокъсване е лесно обяснимо: след смъртта се отделят телесни течности, които могат да разложат плата на чувала и да образуват дупка. Гробарят обаче по-скоро ще да е помислил, че става дума за "нежива", която се опитва да се измъкне от чувала". А раззинатата уста на покойната жена навярно допълнително е ужасила гробарите, защото според едно местно поверие такива "неживи" изсмукват жизнената енергия на всеки, който ги доближи, обяснява Борини. "Гробарят явно е решил да предотврати тази опасност и е забил керемидата в устата на покойницата."

"Венецианският вампир" навремето привлече вниманието на медиите, някои от които обвиниха Борини, че просто вдига шум около себе си. Той самият лаконично отговори: "Това, че една находка придобива популярност, не означава непременно, че е фалшифицирана".