Георги Кадурин, който зрителите на "Стъклен дом" познават като Христо Атанасов, е роден на 27.01.1955 г. От 2008 г. е в трупата на театър "Българска армия" (tba.art.bg), а преди това в продължение на девет години е директор и актьор в Младежкия театър. Освен актьор, той е и преподавател в НАТФИЗ, НБУ и Югозападен университет.
Като дете Кадурин живее в Якоруда. Баща му е професор и директор на Института по дървообработване в Пазарджик.
Почти всички любими неща на актьора са от детството му. Особено скъпи спомени има от баба си, която е живяла в Банско: "Беше най-мъдрият човек - никой не я чуваше да говори излишни неща." Като малък го пращали през лятото при нея.
Освен всичко останало, Кадурин е и прославен готвач. Прави капама по оригинална банскалийска рецепта, наследена от майка му, която пък я наследила от своята майка.
Ходи на репетиции с колело до театъра и вечер се връща след представление с него. От 20 години го прави без изключение.
Още за живота на Кадурин и любопитки от снимачната площадка, разберете от самия него в интервю за Би Ти Ви.
- Какви са приликите и разликите между теб и героя ти Христо Атанасов?
- Основна разлика -- парите. Основна прилика -- може би тежкия баласт на човешкия живот. Казах парите, защото тук става въпрос за едни милиони, които много малко български артисти ги сънуват.
- Лесно ли се работи с Яна Маринова?
- Във всички случаи. С нея установихме контакт още първия ден на кастинга. Аз знаех, че тя не е завършила актьорско майсторство. Но колкото повече напредват снимките, толкова повече не трябва да се задава този въпрос. Лесно се работи с нея. Имаме си доверие помежду си.
- Работил ли си и с други актьори преди "Стъклен дом"?
- Много. С Асен Блатечки съм играл в театъра заедно. С Илка Зафирова за съжаление не съм, а много бих искал, защото много я ценя. Със Стефан Данаилов не бях. С Елена Петрова съм играл в пиесата "Нора". В много роли, които съм играл в театъра, мисля че вече съм срещнал почти всички български артисти.
- Театъра или киното предпочиташ?
- Театъра задължително. Там е мястото на актьора, там е творчеството на актьора. Киното е едно приятно забавление, но сърцето на такива като мен е хвърлено в театъра.
- Трудно ли се снимат епизодите на "Стъклен дом"?
- Някои епизоди, които са сложно написани, са много трудни, защото вече героят е набрал, и трябва върху тази база, върху тези неща, които си направил до тук, трябва внимателно да го бутнеш в новата ситуация и емоция. Някои не са толкова трудни. Защото този баласт на героя ти помага бързо да минеш през тази сцена.
- Любовните сцени как се снимат?
- Дай ми любовни сцени! Няма никакъв проблем.
- Разкажи ни повече за семейството си.
- Имам прекрасна дъщеря на 15 години. Казва се Лора. А съпругата ми Мариана Миланова се появява в "Стъклен дом". Тя играе любовницата на Чарли.
- Ревнуваш ли?
- Ако вземем да се ревнуваме в киното... Тя преди години ми играеше дъщеря в една пиеса. За ревност не става въпрос. Когато гледаш партньора си в живота на екрана или на сцената, много ти се иска всичко да е точно.
- Дъщеря ти прилича ли на Алекс?
- Някои сцени буквално се припокриват. Сложната тийнейджърска възраст е уловена от сценаристите на "Стъклен дом". Даже има някои реплики, които се припокриват.
- Винаги ли си искал да бъдеш актьор?
- Не. Аз бях много добър математик. Учих МЕИ, даже имам втора награда на олимпиада по математика. Но така се случи, че ми хареса театъра.
- Имаш ли специален начин, по който се подготвяш за ролите?
- Не. Никакъв начин нямам. Едно от малкото хубави неща на тази професия е, че всяка роля е ново предизвикателство. С всяка роля научаваш нещо и ти е любопитно да го правиш. Не е "сухарска" работа. Всяка роля предизвиква ново любопитство към живота.
- Във втория сезон виждаме някои отрицателни страни в Христо...
- Това е хубаво. Хубаво е да си плюс и минус. Добрите драматургически написани роли са винаги така. Има колкото плюс, толкова и минус. Иначе ако вървиш в руслото на някаква статика на чувствата и реакциите, за самия тебе не е интересно. Веднага се прехвърля това и върху зрителите. Аз съм доволен от това, че има изненади. Никой човек не е такъв или такъв. Той е всякакъв.
- Има ли роли, които са те затруднили, които ще запомниш?
- Много роли. Запомнил съм първата си роля в театъра. Това е в една прекрасна пиеса на Питър Шафър. "Еквус" се казва. Всъщност много роли съм запомнил. Дон Карлос, Беранже в "Носорози". Тези, които са ме докоснали, тях съм запомнил.
