Джан Бономо: Софи е много положителен, много бъбрив и енергичен човек

Турският представител на "Евровизия" за тази година Джан Бономо дойде в България, за да представи песента, с която ще се яви на конкурса тази година.

Със страст към музиката от 8-годишна възраст, турчинът от еврейски произход дълго време свири на класическа китара, за да осъзнае накрая, че това няма да го доближи до мечтата му - да стане рок звезда.

Оставил уроците настрана, започнал да пише вече и текстове, на около 20 години Джан сформира собствена група и започва да прави независима музика.

Впоследствие взема участия и в големи национални програми, между които и MTV.

По младото момче можем да видим над 20 татуировки, които направил от скука, много мастило по пръстите (Джан обича да пише текстовете си с мастило, а не с клавиатура, както той се изразява) и едно дяволито пламъче в очите, когато заговори за музиката - неговата най-голяма страст.

Какво го е вдъхновило за песента му, какво за него е конкурсът "Евровизия", иска ли непременно да спечели и има ли половинка в живота му, научете от Джан Бономо в ексклузивно интервю за Vesti.bg:

- Разкажи ми нещо повече за себе си - какво искаш да знае за теб българската аудитория?
- Започнах да уча музика, когато бях на 8-годишна възраст и свирех на класическа китара. След четири години ми стана скучно и спрях. Започваше да става все по-трудно и по-трудно, а и аз тогава исках, както всички, да стана рок звезда. Не се чувствах като такъв към онзи момент и затова реших да прекратя с класическата китара. Три-четири години по-късно, обаче, сформирах своя собствена група и започнах да правя независима музика. Винаги съм се интересувал много силно от поезия и още от малък пишех стихове, но за съжаление, тогава не бяха особено добри. По-късно, обаче, когато продължих да се занимавам с музика, започнах отново да пиша стихове, да композирам музика към тях и въобще - започнах своята солова кариера, което стана, когато бях на около 20 години.

- Да не би да си наследил страстта към музиката от родителите си и ако не - кой тогава ти даде пример да започнеш да се занимаваш с това изкуство?

- Всъщност никой в семейството ми не се е занимавал с никакъв вид изкуство. Дори съвсем наскоро научих, че дядо ми в някакъв момент е пял по националната турска телевизия, но това е всичко по отношение на моите роднини. Първото музикално влияние, което усетих в живота си, всъщност е свързано със съседа на баба ми, който свиреше на китара изключително силно. Исках да бъда като него тогава - с дълга коса и китара в ръка.

- А кои са идолите ти към този момент?
- Не знам... Може би Буковски, Джон Ленън, Кърт Кобейн... Разбира се, тук не говорим конкретно за съдбата, която Кобейн имаше, а по-скоро за изкуството, за музиката, която той правеше. Всъщност, имам много идоли.

- Чух песента, с която ще се представиш на Евровизия 2012 в Азербайджан - Love me back. Как избра точно нея - разкажи ми за текста и музиката.
- Когато разбрах, че съм избран да участвам на "Евровизия" от името на Турция, си казах, че за първи път в живота си ще направя песен, която да е на английски. Не съм си и помислял да направя песен на турски, защото в крайна сметка ще участвам в едно международно състезание и не смятам, че най-умното нещо би било да направя песен на турски и да участвам в международно състезание. За мен е изключително важно, когато участвам в такъв тип конкурси, да могат всички, които ме гледат и слушат, да ме разберат. Пеейки на английски, ще мога да достигна до повече хора. Когато имам възможността да достигна до 100 млн. души, защо да се ограничавам само с единия милион хора, които евентуално биха разбрали турски, ако напиша песента си на този език.

Относно жанра на песента - не съм се старал да използвам единствено турски инструменти, за да докажа, че съм турчин. Това нещо е очевидно. Реално останах в сферата, в която аз принципно работя - алтернативна рок музика. Аз не правя конвенционалната турска поп музика. Да, определено в това, което правя, има известна доза поп, но в крайна сметка моята музика се основава предимно на рока, като има и много етно елементи и инструменти в нея. Но като казвам етно, нямам предвид само турски етно инструменти, а и арабски, африкански, дори стари американски инструменти. Тук не говорим за музика от Ориента, а по-скоро за еклектична музика, която не е само турска, но и световна.

- Пееш за любовта. Не мога да не те попитам за това чувство в живота ти. Имаш ли някой до себе си в момента?
- Мога да кажа, че съм влюбен в работата си, но разбира се, като всеки нормален човек, изживявам известни трепети в живота си. Сега обаче нямам почти никакво време за романтика - пътувам и работя твърде много и никой не би се ангажирал с мен, защото това по никакъв начин няма да бъде най-добрият избор за съответния човек. И все пак - аз съм чудесно гадже! Просто не съм обвързан с конкретен човек в момента.

- Предполагам вече си чул и българската песен Unlimited Love на Софи Маринова. Харесва ли ти?
- Да, определено мога да кажа, че ми харесва. Всъщност успях да се срещна със Софи в Амстердам и там поговорихме за кратко. Тя е наистина много положителен, много бъбрив и енергичен човек. Пълна е с енергия! Освен това смятам, че има прекрасен и много силен глас. Песента й е точно като нея - отразява я.

- А какво е "Евровизия" за теб?
- Възможност. Възможност да срещна нови хора, да откривам нови форми на изкуство, да създавам приятелства, да пътувам. Не на последно място за мен конкурсът е възможност да промотирам своята музика пред хора, до които до сега по една или друга причина не съм достигнал.

- До колко силно искаш да спечелиш конкурса?
- Всъщност аз нямам амбиция да спечеля непременно. Не че не искам да спечеля - напротив. По-скоро обаче не бих се впечатлил чак толкова много, ако не спечеля. Ако победя, ще бъде голяма радост за страната ми - хората вече знаят за моята страна, знаят с какво се занимаваме, познават изкуството ни, което до голяма степен е международно. Хората по света знаят какво представлява турското изкуство. Може би, ако аз спечеля, повече хора ще имат възможност да се насладят на това, което ние правим в нашата страна. Но мога да кажа, че аз вече се считам за победител, защото бях избран да представям Турция, а това, както споменах и по-рано, ми дава много възможности.

- А като изключим теб самия, кой е другият ти фаворит?
- Много харесвам представителя на Малта - Курт Калеа. Той ми е добър приятел, прекрасен артист е и има много добро сърце. Смятам, че песента му отразяват именно неговия характер и добрата му душа. Много харесвам музиката, която той прави. Бих отличил и представителя на Черна гора - наистина песента ми се стори много готина.

- А ти вече мислил ли за представянето си на финала - за хореографията, визуалните ефекти, сценичните костюми. Можеш ли да ни издадеш нещо?
- Разбира се, че няма да кажа нищо! (Смее се) "Евровизия" е един огромен конкурс, който в крайна сметка трябва да забавлява много хора. От една страна, артистите, които участват в него, трябва да промотират своите страни и музиката си, но от друга - те задължително трябва да забавляват хората пред екраните. Или според мен това е целта - хората да се наслаждават на това, което виждат. По отношение на моето представяне - работя с професионални хореографи, които се занимават със създаването на танца към песента. Аз не бих се уповавал само на собствените си умения - хората биха се смели, но по един друг начин, не защото нещата изглеждат професионално (Смее се).

- Миналата година, когато спечели Азербайджан, момичето от дуета размаха турското знаме. Смяташ ли, че това е нещо като символика - пожелание Турция да стане следващ победител, например?
- Единственото, за което е символ този жест, е, че ние се считаме за нещо като братя помежду си. Ако аз спечеля, разбира се, че бих размахал азербайджанския флаг, но не защото считам, че им го дължа това на тях, а защото това е нещо чудесно, което може да се направи.

- В крайна сметка музиката събира хората, не ги разделя...
- Именно. От 70-те години насам е точно така (Смее се)

- Това е първото ти идване в България, нали? Какви са впечатленията ти от страната до момента?
- Да, за първи път съм тук, но престоят ми няма да продължи и един ден. На практика не считам идването си тук за пълноценно посещение. Сериозно обмислям да се върна отново в Българя - да попътувам, да видя повече неща във вашата страна. Единственото, което знам на български е "Добро утро". Но аз съм човек, който обича предизвикателствата и с удоволствие ще се върна, за да посрещна нови такива.

- А какво е посланието към българските меломани?
- Надявам се един ден да станете съпричасни към моята музика и да започнат да слушат и моите неща.