Да седнеш на масата на "кръстника"

"Кф фе дьо Пари" (Cafе de Paris) е най-известното заведение на римската Виа Венето, обезсмъртена от Федерико Фелини във филма "Сладък живот".

През 2009 година то бе запечатано по решение на съда в Реджо Калабрия за връзки с калабрийската престъпна организация Ндрангета.

След това бе конфискувано от италианската държава и предадено на антимафиотската организация "Либера", която се грижи иззетите от организираната престъпност имоти да допринасят полза за обществото.

То бе ремонтирано само за два часа и сега отново се радва на многобройни посетители. Управител на "Кафе дьо Пари" отскоро е Марчело Скофано, които работи в него вече близо 30 години.

"Сега подготвяме "меню на законността",

което ще бъде изцяло с продукти на асоциацията," споделя търговската тайна управителят.

Асоциацията "Либера" използва конфискуваните от мафиотските структури земеделски земи за отглеждане на култури, които после преработва в продукти със собствена марка - "Спагети от Кампания", "Вино от Сицилия" и "Зехтин от Калабрия", които са съответно територии на неаполитанската Камора, на сицилианската "Коза ностра" и на калабрийската Ндрангета.

В епохата на "Сладък живот" кафенето е любимо място на Федерико Фелини и въпреки уникалната си творческа надареност и фантазия, той едва ли си е представял, че този символ на отминалото римско безгрижие един ден ще стане собственост и свърталище на престъпната организация от Калабрия.

Корените на "клана Алваро" са в две села в труднодостъпните калабрийски планини.

Под ръководството на превърналия се в местен мит дон Мику кланът се превръща в един от най-влиятелните в ндрангетата.

Неговият наследник, Винченцо Алваро, си поставя амбициозната цел да превземе Рим, защото трябва да се "завърти" огромното състояние, натрупано от отвличания срещу откуп, трафик на наркотици и финансови спекулации.

През 2003 година във Вечния град пристига никому неизвестният калабрийски бръснар Дамяно Вилари от планинското село Сант Еуфемия.

Няма стотинка в джоба си и започва да работи в едно кафене срещу мизерна заплата. Никой обаче не знае, че още

от началото на 90-те години на миналия век той е доверено лице на Винченцо Алваро.

Изведнъж този калабрийски Фигаро е въведен в обкръжението на едрото търговско съсловие на Рим, където е представен на бизнесмена Стефано Тодини, тогавашен собственик на "Кафе дьо Пари".

Тодини е в преговори с либийския предприемач Табиб Абдала Сайед, който иска да купи кафенето.

Вилари обаче намира начин до ги въвлече в многоходова сделка.

Резултатът е, че въпреки обещанията либиецът е изхвърлен от далаверата, на Тодини временно му връщат 20 процента от собствеността, а останалите 80 процента са прехвърлени на пенсионер от Калабрия, чиято банкова сметка е "на червено" с три хиляди евро.

Квотата на пенсионера е бързо изкупена от Вилари и Тодини е принуден да му продаде своя дял.

Безпаричният калабрийски бръснар става едноличен собственик на най-прочутото заведение в Рим, а Винченцо Алваро започва често да го посещава в компанията на приятели.

"Много неща се промениха и аз сега работя за държавата. Остана обаче нещо и от миналото, което привлича чужденците и всички външни посетители на Вечния град," признава Марчело Скофано.

Може да се гадае дали една от привлекателностите не е тайното желание да се седне на масата на "кръстника".