"Кф фе дьо Пари" (Cafе de Paris) е най-известното заведение на
римската Виа Венето, обезсмъртена от Федерико Фелини във филма
"Сладък живот".
През 2009 година то бе запечатано по решение на съда в Реджо
Калабрия за връзки с калабрийската престъпна организация
Ндрангета.
След това бе конфискувано от италианската държава и
предадено на антимафиотската организация "Либера", която се
грижи иззетите от организираната престъпност имоти да допринасят
полза за обществото.
То бе ремонтирано само за два часа и сега
отново се радва на многобройни посетители.
Управител на "Кафе дьо Пари" отскоро е Марчело Скофано, които
работи в него вече близо 30 години.
"Сега подготвяме "меню на законността",
което ще бъде изцяло с
продукти на асоциацията," споделя търговската тайна управителят.
Асоциацията "Либера" използва конфискуваните от мафиотските
структури земеделски земи за отглеждане на култури, които после
преработва в продукти със собствена марка - "Спагети от
Кампания", "Вино от Сицилия" и "Зехтин от Калабрия", които са
съответно територии на неаполитанската Камора, на сицилианската
"Коза ностра" и на калабрийската Ндрангета.
В епохата на "Сладък живот" кафенето е любимо място на Федерико
Фелини и въпреки уникалната си творческа надареност и фантазия,
той едва ли си е представял, че този символ на отминалото
римско безгрижие един ден ще стане собственост и свърталище на
престъпната организация от Калабрия.
Корените на "клана Алваро" са в две села в труднодостъпните
калабрийски планини.
Под ръководството на превърналия се в
местен мит дон Мику кланът се превръща в един от най-влиятелните
в ндрангетата.
Неговият наследник, Винченцо Алваро, си поставя
амбициозната цел да превземе Рим, защото трябва да се "завърти"
огромното състояние, натрупано от отвличания срещу откуп, трафик
на наркотици и финансови спекулации.
През 2003 година във Вечния град пристига никому неизвестният
калабрийски бръснар Дамяно Вилари от планинското село Сант
Еуфемия.
Няма стотинка в джоба си и започва да работи в едно
кафене срещу мизерна заплата. Никой обаче не знае, че още
от
началото на 90-те години на миналия век той е доверено лице на
Винченцо Алваро.
Изведнъж този калабрийски Фигаро е въведен в обкръжението на
едрото търговско съсловие на Рим, където е представен на
бизнесмена Стефано Тодини, тогавашен собственик на "Кафе дьо
Пари".
Тодини е в преговори с либийския предприемач Табиб Абдала
Сайед, който иска да купи кафенето.
Вилари обаче намира начин
до ги въвлече в многоходова сделка.
Резултатът е, че въпреки обещанията либиецът е изхвърлен от
далаверата, на Тодини временно му връщат 20 процента от
собствеността, а останалите 80 процента са прехвърлени на
пенсионер от Калабрия, чиято банкова сметка е "на червено" с три
хиляди евро.
Квотата на пенсионера е бързо изкупена от Вилари и
Тодини е принуден да му продаде своя дял.
Безпаричният
калабрийски бръснар става едноличен собственик на най-прочутото
заведение в Рим, а Винченцо Алваро започва често да го посещава
в компанията на приятели.
"Много неща се промениха и аз сега работя за държавата. Остана
обаче нещо и от миналото, което привлича чужденците и всички
външни посетители на Вечния град," признава Марчело Скофано.
Може да се гадае дали една от привлекателностите не е тайното
желание да се седне на масата на "кръстника".
Източник:
netinfo
