Тя е първата гимнастичка в историята, която през 1988 г. печели всичките пет златни медала - на многобой и на 4-те уреда - на световното първенство по художествена гимнастика във Варна. Записана е в Книгата на рекордите на Гинес като получила най-голям брой максимални оценки. Едно от някогашните "златни момичета" на България.
Родена е на 27 май 1970 г. в София. Състезавала се е за "Славия" и "Левски", треньорки са й били Вера Томова, Людмила Димитрова и Нешка Робева. Включена е в националния отбор през 1982 г.
Сред другите й отличия са: Световно първенство във Валядолид (1985) - бронзов медал в многобоя, златен медал на лента; Европейско първенство във Флоренция (1986) - златен медал в многобоя, на въже и бухалки, сребърен на лента; Европейско първенство в Хелзинки (1988) - златен медал на лента и обръч; Световно първенство в Сараево (1989) - сребърен медал в многобоя, златен медал на обръч и въже, сребърен на топка...
Една от най-обичаните спортни икони на 80-те години се оттегля с горчивина и обида от гимнастиката и напуска България, за да търси своето щастие и реализация извън нея. Като национален треньор в три различни държави, интернационален съдия и хореограф, Бианка посреща ударите на живота с вдигната глава и се бори срещу общоприетите норми. Достойно защитава любовта си - една забранена любов по онова време.
С тази книга тя прави опит да анализира спорта във времето на социализма, без да влага политически оттенък, да покаже изграждането и промяната в психиката на шампиона, личностното му съзряване и правото му на избор. Тук са и прашните тренировъчни зали, еуфорията и емоциите на световни подиуми, задкулисните игри и душевните терзания в търсенето на смисъла на успеха.
Бианка Панова е омъжена за известния физиотерапевт Чавдар Нинов, с когото имат двама синове.
Преди три години Бианка Панова беше казала, че се е чувствала една от най-пострадалите от Нешка Робева във всяко отношение, че е простила, но нищо не е забравила.
Както може да се очаква, трудните отношения с треньорката заемат важно място в книгата, издадена от "Сиела". Ето кратък откъс:
"... 1988 година беше много неуспешна за мен. Неуспешна въпреки прекомерните тренировки. Може да се каже, че това бе вторият ми рекорд на Гинес, за който съм убедена, че никоя гимнастичка нито от моето поколение, нито от сегашното не е в състояние да повтори. Беше един късен следобед, когато нещо се случи и започнах да греша на обръч...
Нешка премина в агресивна атака - т.е. започна с наказанията, като мислеше, че така ще се стресна и ще преодолея блокажа. Не се получи... В 23 часа солидарните треньорки казаха "Лека нощ" на Нешка и заминаха. Анета, жената, която отговаряше за храната ни, донесе на една табла вечерята на Нешка и я сложи на бюрото пред нея. Ясно. Нямаше мърдане...
Преминавах последователно и безразборно през всички нюанси на гнева, отчаянието, страха, жаждата, глада, слабостта, омразата... към 1 часа след полунощ Нешка освободи Ники - пианиста ни, и той унило напусна залата. Нешка премести касетофона на бюрото си, така че да е удобен за пускане и спиране. Останахме само аз и тя.
Минаваше 1 и половина. Погледна ме и каза: "Явно не ти се спи, щом като не искаш да се мобилизираш и да го изиграеш това съчетание!".
Как да не ми се спеше! И как да не исках да го изиграя това проклето съчетание! Според мен - вече го бях изиграла поне 50 пъти без грешка, но тя... Тя не го зачиташе..."
Последвайте ни
