Д ори идеите на гениалните режисьори понякога биват пренебрегвани в света на киното. Стенли Кубрик, Алфред Хичкок, Серджо Леоне са част от големите имена, които влизат в класацията на 10-те велики филма, които светът не видя.
"Наполеон", Стенли Кубрик
Ако попитаме почитателите на филмовото изкуство, кой филм биха желали да бъде завършен, най-вероятно изборът им щеше да падне върху "Наполеон" на Стенли Кубрик. Проучвнията му за живота на френския император продължават с години и са предназначени за биографичен филм, който да бъде последван от "2001: Космическа одисея". Кубрик е искал Оскар Вернер да влезе в ролята на Наполеон, а Одри Хепбърн в тази на съпругата му Жозефин, но от MGM спират проекта, тъй като разходите станали непосилни за тях.
През 2013 г. Стивън Спилбърг споделя пред френския телевизионен канал Canal+, че се надява да съживи проекта на Кубрик за телевизионен минисериал, който би възложил на Баз Лурман да го режисира.
"Калейдоскоп", Алфред Хичкок
След като гледа провокативния филм на Микеланджело Антониони "Фотоувеличение", Хичкок казва, че е почувствал, че неговите собствени филми са доста изостанали във времето. Той планира радикален, прекрачващ всякакви граници филм, който ще включва абсолютна голота, насилие и хомоеротика. Сюжетът трябвало да се върти около три убийства: едно при водопад, едно на военен кораб и последното във фабрика. Въпреки че Хичкок обещава да го направи за по-малко от 1 млн. долара, от студио MCA/Universal отказват проекта. По-късно някои от идеите на Хичкок за "Калейдоскоп" виждат бял свят във филма му "Полуда" от 1972 г.
"Ленинград: 900-те дни", Серджо Леоне
След като приключил работата си по "Имало едно време в Америка" през 1984 г., Серджо Леоне иска да направи военен филм. Той с интерес изчита книгата "900 дни: Обсадата на Ленинград" за Източния фронт по време на Втората световна война на историка Харисън Солсбъри. Леоне има идея да разкаже историята на американски военен фотограф, който трябва да бъде изигран от Робърт де Ниро, който попада в капан в Ленинград по време на немската обсада. Леоне осигурява бюджет от 100 млн. долара и наема Енио Мориконе да композира музиката за филма, когато внезапно умира през 1989 г. на 60 години.
"В търсене на изгубеното време", Лукино Висконти
Италианският режисьор е известен с големите си проекти и престижни литературни адаптации. През 1963 г. филмовата му версия на новелата на Джузепе ди Лампедуза "Гепардът", която печели "Златна палма" на фестивала в Кан е с продължителност 3,5 часа. Той иска да екранизира 7-томния роман на Марсел Пруст "По следите на изгубеното време", който да е с продължителност 4 часа. Този проект обаче изисквал толкова голям бюджет, че нито една част от финансирането не е осигурена.
"Кинолюбителят", Терънс Малик
След пасторалния му епос "Небесни дни", печелил признанието на критиците през 1978 г., Терънс Малик се оттегля от светския живот и се мести в Париж. Той флиртува с няколко проекта, като един от тях е екзистенциалният роман на Уолкър Пърси "Кинолюбителят". В него се разказва за човек, отчужден от семейството и работата си, който намира повече смисъл във филмите и книгите, отколкото в ежедневната реалност. Филмът така и не вижда бял свят, но подготвя почвата за появата на други два филма на Малик: "Дървото на живота" през 2011 г. и "До чудото" през 2012 г.
"Сърцето на мрака", Орсън Уелс
След като "Война на световете" става сензация в театъра и по радиото, през 1940 г. компанията RKO Pictures предлага на Орсън Уелс да заснеме два филма, с обещанието, че няма да се бърка в проекта му, ако той се съобразява с бюджета. За първия си филм той избира да направи адаптация по повестта на Джоузеф Конрад "Сърцето на мрака", но проектът се оказва твърде скъп и вместо него Уелс прави "Гражданинът Кейн".
"Дон Кихот", Орсън Уелс
"Сърцето на мрака" не е единствената идея на Уелс, която не вижда бял свят. Кариерата му е изпълнена с нереализирани проекти - филм за живота на Христос е трябвало да излезе след "Гражданинът Кейн", а Уелс да бъде в ролята на Исус, но това така и не се случва. Друг филм – "Дон Кихот", е проект, който на няколко пъти се опитва да реализира, но дори с помощта на влиятелни приятели като Франк Синатра, който инвестира 25 хил. долара в идеята, Уелс така и не успява да осигури финансиране, за да завърши филма.
"Мъжът, който уби дон Кихот", Тери Гилиъм
Адатацията по творбата на Мигел де Сервантес се оказва непосилна и за Тери Гилиъм. Той започва проекта през 1998 г. с Джони Деп в главната роля, който играе маркетинг директор, който се връща назад във времето до ерата на Дон Кихот. Френският актьор Жан Рошфор пък влиза в образа на Дон Кихот. Влошеното здраве на Рошфор и проблеми със застраховката стопират продукцията почти веднага. Гилиъм прави втори опит за реализация на идеята си през 2010 г. с Робърт Дювал и Юън Макгрегър, който също се проваля. Режисьорът обаче споделя, че може да започне да снима нова версия на филма в края на 2014 г.
"Рони ракетата", Дейвид Линч
Изключително впечатлени от филма "Гумена глава" на Линч от 1977 г., Мел Брукс и продуцентът му Стюарт Корнфийлд искат Линч да направи филм за тях. Първоначалната му идея е да снима по свой собствен сценарий "Рони ракетата". Разказва се за детектив, който пътува до друго измерение и се среща с 3-метров тийнейджър, който след операция трбва да е постоянно включен в електрическата мрежа. В крайна сметка тийнейджърът става рок звезда с името "Рони ракетата". Това обаче не е търгвски проект и Линч се съгласява да режисира чужд сценарий. Той се вслушва в съвета на Брукс и снима "Човекът слон".
"Американска трагедия", Сергей Айзенщайн
Йосиф Сталин и правителството на СССР определят Сергей Айзенщайн като "формалист", за което той трябва да плати огромна такса, в края на 20-те години на миналия век, така че режисьорът започва да обикаля из западна Европа и САЩ, което го води и в Холивуд. Шефът на Paramount Pictures Джеси Ласки се възхищава на филмите му и през 1930 г. предлага на Айзенщайн 100 хил. долара, за да направи филм, като се предполага, че той трябва да снима адаптация по романа на Теодор Дрейзър "Американска трагедия". Шест месеца по-късно Айзенщайн вече е направил сценарий, но той се струва толкова депресиращ на Ласки, че той прекратява договора му и плаща завръщането му в Москва.
