Ео о истинско тържество на киното - фаворитът за "Оскар" "Артистът" - излиза
на български екран на 24 февруари - два дни преди церемонията за връчване на
наградите в Холувуд.
Това е любовно обяснение - към някогашния Холивуд, към нямото кино и изобщо към
киното като изкуство и професия.
Филмът не просто повтаря модела на немите филми от първите
30 години на миналия век, за да демонстрира как е било, когато още не е
съществувал синхронният запис на звук. Филмът завладява и очарова с виртуозно
овладян стил във всеки епизод, всеки кадър, във всеки миг.
В немия филм единственото, което има значение,
е изображението. На чувствата и настроенията, поднесени чрез образи са подчинени
драматургията, режисурата, актьорската игра, умението на оператора, монтажът, музикалния съпровод. Всичко, което в случая с "Артистът" трябва да отговори
на класическите изисквания на мелодрамата.
Актьорите използват езика на тялото, жеста и мимиката, за да превърнат във
филмов образ емоциите на героите си. Заедно с рядко използваните междинни
надписи (както е било някога), това прави разказа универсално разбираем и достъпен. Понякога дори показва колко ненужно
говорене има в някои съвременни филми.
Разказана е историята на звездата на немия филм, прекрасния, неотразим чаровник Джордж
Валънтайн, който с лекота минава от филм във филм със зашеметяващ успех. Той е търсен, харесван, обичан, богат, с прекрасна съпруга и чудесен дом. До 1927
г., когато продуцентите разбират, че задължително трябва да внедряват звука в киното.
Суетата и
гордостта на идола на зрителите го прави неразбиращ и неотстъпчив. "Хората си купуват
билети, за да ме видят, а не да ме слушат!" - заявява той. Не разбира новото време, рискува, в това време идва борсово-финансовата криза и звездата се срива до дъното.
Кой може да го спаси от гибел след катастрофата? Любовта, разбира се,
единствено любовта...
Този простичък разказ е превърнат във филм, който не се е случвал
в историята на киното и едва ли ще се случи някога отново.
Режисьорът Мишел Азанависиюс, 44-годишен французин с литовски корени, искал да го направи още от 2000 г. Никой
не възприемал сериозно проекта му. До тогава той бил непознат - работил бил само за няколко телевизионни продукции.
Едва след касовия успех на две глуповати пародии на шпионски екшъни
- "Агент 117 - Самовлюбеният шпионин" (2006) и "Агент 117 - Той сам си е достатъчен"
(2009) с Жан Дюжарден - интерес проявил прозорливият продуцент Томас Лангман.
За четири месеца Азанависиюс изгледал 150 неми филма, между които и
класически образци на Фридрих-Вилхелм Мурнау и Кинг Видор.
Дюжарден и партньорката
му - очарователната Беренис Бежо, съпруга на режисьора, гледали
десетки филми с Дъглас Феърбанкс, Глория Суонсън, Джоан Крауфорд, Грета Гарбо,
Джон Гилбърт.
Режисьорът така потънал в миналото, че дори се съобразил с т.нар. етичен кодекс на Хейс от 1930 г., определящ
правилата за морала и сексуалността в американското кино. "Героите ми не се
целуват, в моя филм няма целувки, израз на любовта са танцовите сцени", казва
той.
"Артистът" е заснет в Холивид на легендарни места, свързани с историята на киното. За
спалнята на Пепи Милърс например е използвано някогашното оригинално помещение на
великата Мери Пикфорд.
За ефектното черно-бяло изображение имат значение използваните от
оператора Гийом Шифман специален цветен филм, особените филтри и модерните камери, както и
оптика, употребявана през 50-те и 60-те години на миналия век.
Филмът е с бюджет 14,47 млн. евро.
Заглавието е наложено от продуцента, проектът бил наречен "Пепи и Джордж". "За
мен Джордж Валънтайн е високомерен самовлюбен егоист. Не смятам, че е творец.
Но той (Томас Лангман) го смята за Артист", казва режисьорът.
"Артистът" беше показан за първи пък през май миналата година на фестивала в
Кан. Включиха го в конкурсната програма в последния момент и Жан Дюжарден
спечели наградата за мъжка роля.
До края на януари т.г. филмът вече има повече
от 50 фестивални награди и отличия от критици, номиниран е за още поне 70. В 97% от публикациите оценката на наблюдателите е отлична.
Източник:
forumfilm.bg
