Това е любовно обяснение - към някогашния Холивуд, към нямото кино и изобщо към киното като изкуство и професия.
Филмът не просто повтаря модела на немите филми от първите 30 години на миналия век, за да демонстрира как е било, когато още не е съществувал синхронният запис на звук. Филмът завладява и очарова с виртуозно овладян стил във всеки епизод, всеки кадър, във всеки миг.
В немия филм единственото, което има значение, е изображението. На чувствата и настроенията, поднесени чрез образи са подчинени драматургията, режисурата, актьорската игра, умението на оператора, монтажът, музикалния съпровод. Всичко, което в случая с "Артистът" трябва да отговори на класическите изисквания на мелодрамата.
Актьорите използват езика на тялото, жеста и мимиката, за да превърнат във филмов образ емоциите на героите си. Заедно с рядко използваните междинни надписи (както е било някога), това прави разказа универсално разбираем и достъпен. Понякога дори показва колко ненужно говорене има в някои съвременни филми.
Разказана е историята на звездата на немия филм, прекрасния, неотразим чаровник Джордж Валънтайн, който с лекота минава от филм във филм със зашеметяващ успех. Той е търсен, харесван, обичан, богат, с прекрасна съпруга и чудесен дом. До 1927 г., когато продуцентите разбират, че задължително трябва да внедряват звука в киното.
Суетата и гордостта на идола на зрителите го прави неразбиращ и неотстъпчив. "Хората си купуват билети, за да ме видят, а не да ме слушат!" - заявява той. Не разбира новото време, рискува, в това време идва борсово-финансовата криза и звездата се срива до дъното.
Кой може да го спаси от гибел след катастрофата? Любовта, разбира се, единствено любовта...
Този простичък разказ е превърнат във филм, който не се е случвал в историята на киното и едва ли ще се случи някога отново.
Режисьорът Мишел Азанависиюс, 44-годишен французин с литовски корени, искал да го направи още от 2000 г. Никой не възприемал сериозно проекта му. До тогава той бил непознат - работил бил само за няколко телевизионни продукции.
Едва след касовия успех на две глуповати пародии на шпионски екшъни - "Агент 117 - Самовлюбеният шпионин" (2006) и "Агент 117 - Той сам си е достатъчен" (2009) с Жан Дюжарден - интерес проявил прозорливият продуцент Томас Лангман.
За четири месеца Азанависиюс изгледал 150 неми филма, между които и класически образци на Фридрих-Вилхелм Мурнау и Кинг Видор.
Дюжарден и партньорката му - очарователната Беренис Бежо, съпруга на режисьора, гледали десетки филми с Дъглас Феърбанкс, Глория Суонсън, Джоан Крауфорд, Грета Гарбо, Джон Гилбърт.
Режисьорът така потънал в миналото, че дори се съобразил с т.нар. етичен кодекс на Хейс от 1930 г., определящ правилата за морала и сексуалността в американското кино. "Героите ми не се целуват, в моя филм няма целувки, израз на любовта са танцовите сцени", казва той.
"Артистът" е заснет в Холивид на легендарни места, свързани с историята на киното. За спалнята на Пепи Милърс например е използвано някогашното оригинално помещение на великата Мери Пикфорд.
За ефектното черно-бяло изображение имат значение използваните от оператора Гийом Шифман специален цветен филм, особените филтри и модерните камери, както и оптика, употребявана през 50-те и 60-те години на миналия век.
Филмът е с бюджет 14,47 млн. евро. Заглавието е наложено от продуцента, проектът бил наречен "Пепи и Джордж". "За мен Джордж Валънтайн е високомерен самовлюбен егоист. Не смятам, че е творец. Но той (Томас Лангман) го смята за Артист", казва режисьорът.
"Артистът" беше показан за първи пък през май миналата година на фестивала в Кан. Включиха го в конкурсната програма в последния момент и Жан Дюжарден спечели наградата за мъжка роля.
До края на януари т.г. филмът вече има повече от 50 фестивални награди и отличия от критици, номиниран е за още поне 70. В 97% от публикациите оценката на наблюдателите е отлична.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
