Забравен ли е художникът Васил Иванов

Стогодишнината от рождението на художника Васил Иванов (1909-1975) отбелязва по необичаен начин столичната галерия "Лоранъ".

В нея не са показани експонатите от държавните фондове, а две съвсем непознати семейни колекции на негови родственици.

"Това е един свят на непосредствени впечатления и дълбоки проникновения, изобразяван на парче картон или лист хартия и в много редки случаи на платно", казва собственикът на "Лоранъ" Лаврен Петров.  И разказва, че почти всички картини идват от една малка дървена постройка в квартал „Изгрева” - дом на художника десетилетия наред. След събарянето на „Бараката” тези, уж „ненужни” картини били спасени от роднините на Васил Иванов.

Лаврен Петров напомня, че още през 1949 г. западноевропейският маниер на ученика на професорите Никола Маринов и Никола Ганушев не отговарял на естетиката на новото време и картините му били върнати от журито на Общата художествена изложба.

През 1964 г. набързо забранили и първата му изложба с „космически” сюжети, час преди откриването й - "защото зарядът на творческото въображение изстрелвал художника много по-далече от съвременниците му, обслужващи т.нар. социалистически реализъм", посова галеристът.

Лаврен Петров: "Отхвърлян и помилван, недолюбван, но не и мразен, поклонникът на слънцето, този странен интелектуалец не може да бъде унищожен. А и няма как, той живеел в собствения си свят, самотен и вглъбен...

Седемдесет и осемте творби в изложбата в „Лоранъ”, работени през пет десетилетия, са изпълнени в различни техники, стилове и похвати. Тук са първите живописни сполуки на студента от Художествената академия към края на 30-те години на ХХ в. -  „Пейзаж”, „Дамски портрет”, „Автопортрет”.

Акцент в експозицията са малко по-късните сюжети от Изгрева - гората, къщите, бараката на художника, къщата на г-жа Каназирева, донесли му първото признание като художник в средата на 40-те години. До тях са подредени няколко рисунки от други свещени за дъновистите места като планината Рила и град Айтос.

Природата и хармонията на човека с нея са друга тема, вълнувала художника десетилетия наред. Плажовете от края на 40-те, 50-те и 60-те години са често повтарящи се сюжети, в които най-добре може да се усети неспокойният дух на творческото и духовно търсачество.

Трансформацията, промяната, бягството от реалните форми идва в края на  50-те години. И накрая - космическата експлозия, останала без аналог в световното изкуство, изразена в стотици, дори хиляди рисунки, превърнали се в ноти на една безкрайна междугалактическа симфония,  продължила до сетните дни на художника".

По думите на галериста, в "Лоранъ" не си поставят задача да подредят и анализират творчеството на Васил Иванов. "Този интелектуалец и голям творец остава познат и непознат, доказан и недооценен, един от „Бараците”, странник в живота и изкуството, поклонник на слънцето, йога, предан и обичащ, четящ и проникновен", отбелязва Лаврен Петров. 

"Но е голямо е удоволетворението ни, че организираме това честване в памет на един незаслужено забравен български художник", каза той на откриването на изложбата снощи на ул. "Ген. Паренсов" 31.

Васил Иванов е роден на 20 май 1909 г. в София. Юношеството му преминава в Казанлък, където завършва гимназия. Рисува и свири на цигулка. За кратко време е учител по рисуване в Сливен. Приет е в Художествената академия, която завършва през 1939 г.

Член на Дружеството на новите художници. Един от групата на "Бараците" заедно с Васил Бараков, Златю Бояджиев, Давид Перец.

Сближава се с Учителя Петър Дънов и живее в "Изгрева", наричан от софиянци Кварталът на дъновистите.

През 1937 г. е първото му участие в Обща художествена изложба, а през 1946 – първата му самостоятелна изложба.

След 1955 прави изложби в София, Варшава, Будапеща, Лондон. През 1964 изложбата "Космос" е забранена един час преди откриването. Но през следващите години урежда няколко самостоятелни изложби на ул. "Гурко" 62, в Лайпциг и Източен Берлин.

Космическите си рисунки  показва в Сидни, Женева и Париж след 1970 г.

Умира в София на 4 юни 1975 г. През следващите две години творчеството му от Парижкия период е прибрано в България от Института за опазване на паметниците на изкуството и културата зад граница, а през 1987 г. е открита голяма ретроспективна изложба на "Шипка" 6.