Странен ли беше Галин Малакчиев

80-г одишнината от рождението на скулптора Галин Малакчиев (1931-1987) е отбелязана с изложба на пластики, фотографии и документи в галерия "Средец" на Министерството на културата.

Често наричат Галин Малакчиев една от странните фигури в историята на българската скулптура. Говорят и пишат за него като за самотник и особняк.

А той беше изключителен талант, свободен дух, който за разлика от почти всички в неговото поколение отказа да се подчини на идеологическите издевателства на комунистическия режим и на т.нар. макрсистко-ленинска художествена критика.

През 60-те и 70-те години на миналия век работите му бяха обявявани за упадъчни и формалистични.

Обаче и тогава - само пред себе си - и днес колегите му и сериозните изследователи ги разглеждат като реформаторски, уникално артистични и смели за времето си.

Разпознават се непогрешимо по особените деформации и теми, които Галин Малакчиев избираше, за да материализира своите вълнения, съмнения  и страдания.

Който посети изложбата, ще научи повече за дипломната работа на Галин Малакчиев - "Африка" (днес на "Цариградско шосе", след хотел "Плиска"), - която той прави за два дни, след като комисията в Академията не го допуска до защита с творбата "Момче с лък".

Галин Малакчиев успява да направи само една самостоятелна изложба - през 1982 г., в галерията на СБХ на ул. "Шипка" 6. Тогава му дават Голямата награда за кавалетна пластика на името на Марко Марков.

Днес негови произведения се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска галерия, Пловдивската градска галерия, театър "София" и в много частни колекции.

Бащата на художника Христо Малакчиев биле кавалерийски офицер от Русе и участвал като състезател на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Това става определящо за трудния живот на цялото семейство.

През 1949-1951 г. Галин работи като общ работник и оксиженист на строежа на Народната библиотека в София. Трудно му е, но още тогава се научава да работи ковано желязо.

Изключват го от Комсомола (тогава СНМ - Съюз на народната младеж), в казармата го пращат трудовак. След това първо записва да учи архитектура, после го приемат в Художествената академия, но той нарочно повтаря първата година, за да попадне в класа на проф. Любомир Далчев.

Навлиза в професионалната среда на скулпторите чак 40-годишен, но е твърде активен. Не спира да работи, макар нормативната критика да използва всяка възожност, за да го отхвърля злобно.

Той се изселва в с. Батулия в Искърското дефиле, където с помощта на жена си Цветана, построява ателие.

Изключително информиран, ерудиран, Галин Малакчиев се изолира до състояние на естетическо дисидентство. Властите с радост му помагат в изолацията...

Изложбата в галерия "Средец" е организирана по идея на министъра на културата Вежди Рашидов със съдействието на Цветана Малакчиева, акад. Светлин Русев, Боян Радев, Ангел Симеонов, д-р Колю Бянов, театър "София", СБХ, фотографа на СБХ Дени Кръстев, НХГ, СГХГ, галерия "Сезони".