Преди две години, когато гостува в България, френският режисьор Люк Бесон каза, че детските филми не са това, което бяха.
Той коментира, че големите студии използват етикета "анимация", за да привлекат вниманието на възрастните, а малчуганите изобщо не могат да разберат шегите и смешките, защото не са от техния свят.
Тогава Бесон представи филма "Артур и минимоите", създаден по едноименната му книга, и го посвети само и единствено на децата.
Лентата беше добър повод възрастните да си припомнят безгрижните години, но без да узурпират правото на хлапетата на приказен свят, в който жабите не пеят Live and Let Die, а просто квакат.
На 4 декември приказното пътешествие в света на минимоите продължава. На екран у нас излиза втората част от поредицата - "Артур и отмъщението на Малтазар".
Ето какво споделя режисьорът за работата по анимационната продукция:
- Какво научихте от първия си опит да режисирате анимационен филм?
- За мен най-важно бе да се приспособя към времето, необходимо за създаването на анимационен филм чрез 3D модели. От момента, в който имах идея за кадър, и този, в който можех да го видя, понякога минаваше цяла година.
Опитът от първия филм ми даде точна идея за резултата и сега се почувствах по-свободен с камерата. Този път не си поставях ограничения.
- Първият филм въвежда в света на минимоите. Как подходихте към продължението?
- Исках действието да се разгърне и историята да бъде по-поетична. Сцените от миналото, показващи какво се случва със Селения, например дават ритъм и живот на филма, но и разкриват ежедневието на младата принцеса. Видяхме героинята през очите на Артур, но знаехме твърде малко за нея. Сега разбираме какво представлява животът й с магията, която носи със себе си.
- Защо заснехте две продължения на "Артур и минимоите" едновременно?
- Поради чисто физиологични причини. Всъщност "Артур и отмъщението на Малтазар" и "Артур и войната между двата свята" са филмова адаптация на една история в две части. Между тях не може да има съществена промяна във външния вид на Артур. Бедата е, че Фреди Хаймор (Артур) е тийнейджър и се променя много бързо. Не можехме да чакаме една година, за да заснемем третия филм.
- В продължението има повече взаимодействие между снимани на живо и анимирани сцени. Защо?
- Просто заради идеята да следваме приключенията на Артур в света на минимоите и едновременно с това опитите на родителите му да го спипат. Това направи историята още по вълнуваща и жива.
- Това е първият ви филм с продължение. Какво е да работите отново със същите актьори?
- Заснемането на първия филм бе невероятно преживяване - като незабравима ваканция. Бяхме изградили силни приятелски връзки, така че бе забавно да се съберем отново и да преоткрием същите декори, цветове и аромати.
- Краят на "Артур и отмъщението на Малтазар" е неочакван?
- Да, но нямаше начин да направим тричасов филм. Всеки, който е чел книгата, знае пред каква дилема се изправят нашите трима герои. Артур остава минимой, докато Малтазар преминава в света на хората. Това не е точно в реда на нещата.
- Удоволствие ли беше за Вас създаването на филма?
- Да, защото в продължение на години съм посвещавал част от времето си всеки ден на него. Най-голямото удоволствие обаче е прожекцията в салон, пълен с деца. Това е магичен момент, който ми напомня за времето, когато гледах филмите на "Дисни" с широко отворени очи. Изражението на хлапетата... Те са удивително отзивчиви. Пет секунди след края те започват да крещят за още.
Ето малка част от това, което се случва в "Артур и отмъщението на Малтазар"?
Вечерта е белязана от края на десетия луннен цикъл и Артур е развълнуван, тъй като най-сетне ще може да се завърне в света на минимоите и да бъде отново със Селения. В селото дребчовците са организирали голямо пиршество в негова чест, а малката принцеса си е облякла роклята от розови цветчета.
Но точно в този очакван с нетърпение ден бащата на Артур решава да скъси ваканцията им в бабината къща. Докато се готвят да заминат, един паяк спуска в ръката на Артур оризово зърно с надпис SOS.
