На 12 август след кратко боледуване е починал актьорът Петър Петров, съобщи БНТ.
В 35-годишната си кариера на сцената той смяташе за върхови ролите, изиграл през 60-те и
80-те години на миналия век - на Холдън Колфийлд в "Спасителят в ръжта" от Дж.
Селинджър, на Филип Втори в "Дон Карлос" на
Шилер и в моноспектакъла "Разговор с Гоя"
на Иво Андрич.
Петър Петров е изиграл над сто роли на
сцената, в киното и телевизията. Особено много той държеше на
преподавателската си работа в НАТФИЗ.
Роден е през 1939 г. в София, през 1957
г. е приет във ВИТИЗ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски. Четири години е в Бургаския театър. През 1964 г. печели първата награда в първото издание
на Националния фестивал на художественото слово с поема на младия тогава поет
Недялко Йорданов и рециталите стават неотменима част от сценичния му
живот.
Първите му роли в Младежкия театър са в постановки на
Вили Цанков, Георги Черкелов и Лиляна Тодорова. За децата по онова време той е Пиеро от "Златното ключе" (1964), котаракът
от "Когато куклите не спят" (1968), разказвачът от "Снежната кралица" (1971), кучето от "Веселите музиканти" (1972) и Арамис от "Тримата
мускетари" (1973).
Възрастните го помнят в постановките на "Мой
бедни Марат" на Алексей Арбузов (1966), "Варвари" на
Максим Горки (1970), "Човекът си е човек" на Б. Брехт (1975), "Двамата веронци" (1978) и "Укротяване на
опърничавата" и "Напразни усилия на
любовта" на Шекспир (1985), "Крал Джон" на Фр. Дюренмат (1988), "Женитба" на Н. Гогол (1989), "Три сестри" на Чехов (1993).
От 1981 Петър Петров преподава сценична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", от 1999 г. е професор.
"Петър Петров беше звезда сред едно изключително талантливо поколение на
българския театър и на българското кино", пише в некролог, издаден от Министерството на културата.
"Не беше от шумните и медийно
огласявани творци. По-скоро беше вглъбен, излъчваше едновременно
интелектуалност и фина чувствителност.
Вършеше си работата с ум и сърце, с осъзната мисия за ролята си на съзидаващ човек.
И стори много за развитието на българския театър, за киното ни и за
възпитанието на младото творческо поколение.
По този начин си осигури
частица безсмъртие, защото безсмъртието се случва само чрез делата,
които си вградил в духовното пространство на народа си", се казва в некролога.
От БНТ напомнят, че през последните 20 години Петър Петров
е помагал на телевизионните журналисти да подобрят дикцията
си, работил е и с репортери и водещи от различни телевизии.
Поклонението ще е в петък - 17 август 2012 г., от 11 ч., в църквата "Свети Седмочисленици" в София.
Източник:
БГНЕС - архив
