На 70 км от София по магистрала "Хемус", до село Осиковица, махала Владовци, насред едно естествено езеро, известният и обичан заради странните си хрумвания автор този път представи пространствения проект "Водна паша".
Овчар и стадо ходят по водата. Направени са от стиропор и дърво, няма трайни материали.
Тази "ефимерност" авторът обяснява така: "Свързана е с общото състояние на нашата родина. Липса на средства, липса на истинска подкрепа за култура и изкуство. Аз съм решил със собствени средства и усилия да правя това, което ми се ще".
Композицията "Водна паша" ще остане в малкото езерце само няколко дни.
В съседство обаче е един от малкото трайни поректи на Койчев - откритият миналата година негов "Градеж" - хем къща, хем пластика, хем инсталация.
Павел Койчев е един от малкото български автори с наистина световна слава. Всичките му публични изяви се превръщат в запомнящи се събития. Такива бяха "Стадото" (2000), "Обиталището" (2001), "Складът" (2002), "Градът" (2004), "Къщите, лятото, морето" (2005), "Скулптури от оникс" (2006), "Високомерна разходка" (2006),"Преносителят" (2007).
