Отварят Раната Бенковски във Военния театър

П�с �са на Боян Папазов, поставена и забранена преди 32 години, се роди отново на сцената на театър „Българска армия" (tba.art.bg).

"Да отвориш рана" е писана през 1976 г., когато се честваше 100-годишнината от Априлското въстание.

Поставена е веднъж - през 1978 г. в Театър "София" от Панталей Панталеев. Веднага била забранена - властващите по онова време официални критици не  могли да преглътнат оценката на автора - че Априлското въстание не е извършено под чуждо внушение и диктат - то е българско дело, извършено от българи и платено с българска кръв.

През 80-те години дирекция "Театър" в културното министерство не е позволявала пиесата да бъде поставяна.

"Тази пиеса "отваря" една тема, която винаги ме е "човъркала" - безутешно, "тежко" изречена от Ботев:

"...Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем, и се смеем
пред народни свети жертви..."

Ние всички сме продукт на този тежък махмурлук, за някои това е национален срам и позор, за други (за съжаление мнозинството) - бабаитска гордост и слава" - казва режисьорът Иван Добчев.

Той е убеден, че "младите, свободолюбиви мъже създават един безпрецедентен проект за постигането на българската свобода, на националната идея - всеобщо въстание, всеобщ метеж, тотална разруха, пожари и пепелища, същински апокалипсис, след който ще възкръсне свободният български Дух с главна буква"

Иван Добчев: "Главният двигател на въстанието в Западна Тракия става Георги Бенковски - лъжеиме на копривщенския "нехранимайка" Гаврил Хлътев - освен от името, той ще се откаже и от майка си, и от всичко, което го свързва с "тук и сега", в удържането на Христовия дискурс за "там-винаги".

"Ако обичаме България, ние трябва да отворим рана в доволството на тоз народ"... - така изповядва той своята мисия пред стъписания учител Бобеков", казва Добчев.

И нарича Априлското въстание "Раната Бенковски. Необходимо е "да се отвори" отново "раната Бенковски", смята Добчев.

"Има нещо твърде ялово във всички български политически начинания. Яловостта се проявява в липсата на същински национален проект.

Всичко, което се захваща, е плод на моментния, злободневен импулс, на "злобата на деня", някаква политическа метеорология - облаците от запад се сгъстяват, после полъхва източният вятър и всичко се разсейва, като да не е било...

Това е контекстът, в който ми се струва необходимо "да се отвори" отново "раната Бенковски" - човекът, изиграл ролята на българския Мойсей и извел народа си от робството", подчертава режисьорът.

За спектакъла, с който започва честването на 60-годишнината на Театър "Българска армия", той е поканил за главните роли - на Бенковски и Бобеков - Христо Петков и Цветан Алексиев от "кръга" на Театрална работилница "Сфумато". От "Армията" участва почти целият мъжки състав.