П о природа хората са изследователи. Затова изглежда почти естествено, че ако на планетата ни има огромен планински гигант, рано или късно някой ще стъпи на върха му. Еверест (8848 м) е изкачван от над 7500 души, въпреки суровите условия. Дори Мауна Кеа в Хаваи - най-високата планина от основата до върха си (над 10 000 метра, потопени в Океана) - отдавна е покорена.
Има обаче един гигант, чийто връх никой никога не е виждал отблизо: Гангхар Пуенсум (7570 м).
Провалът на първите експедиции
Между 1983 г. и 1994 г. няколко екипа от японски, австралийски и британски алпинисти опитват късмета си. Всички те обаче са принудени да се върнат назад, преди да достигнат 7000 метра височина. Британският екип дори е евакуиран с хеликоптер заради опустошителни ураганни ветрове.
Суровите метеорологични условия обаче не са единствената причина за неуспеха.
Домът на защитните божества
Планината се намира на границата между Китай и Бутан, като по-голямата част от нея - включително самият връх - попада на територията на Бутан. През 1994 г. правителството на Бутан взема официално решение да забрани изкачването на Гангхар Пуенсум и всички останали върхове в региона с височина над 6000 метра.
Changtse is part of the Everest massif on the Tibetan side, linked to the world's highest mountain by the North Col. Only about 60 people have climbed it. https://t.co/7X98ADN9YB
— ExplorersWeb (@ExplorersWeb) October 19, 2026
Причините за това са няколко:
- Безопасност: В региона напълно липсват спасителни служби, а рискът за живота на алпинистите е гигантски.
- Свещена земя: Името Гангхар Пуенсум се превежда като „Белият връх на тримата духовни братя“. Според тибетската будистка традиция върховете са дом на юл лха — местни богове-пазители. Тяхното смущаване чрез потъпкване на дома им се смята за сигурен знак за бедствия над целия регион.
- Легенди и митове: Макар и извън официалните мотиви, местните свързват планината с легендите за Мигои (бутанския Йети) и гръмотевичните дракони Друк, представени на националното знаме.
През 2003 г. Бутан напълно забранява алпинизма на цялата си територия.
Дипломатически скандал и неуспешни опити
През 1998 г., в опит да заобиколи забраната, японска експедиция получава разрешение от Китай да изкачи върха откъм Тибет, като Пекин претендира за съответната територия.
След остри дипломатически протести от страна на Бутан обаче, разрешението е отнето в последния момент.
„Не мога да разкрия вътрешната история за внезапната отмяна. Ще кажа само, че разрешителното бе отнето поради политически въпрос с правителството на Бутан“, заявява тогава алпинистът Тамотсу Накамура.
Вместо това японците изкачват съседния връх Лиангканг Кангри (Северен Гангхар Пуенсум), откъдето успяват само да зърнат непревзетата планина.
„Можехме да видим дългия, остър като нож гребен, който се простираше към върха. Изглеждаше наистина респектиращо и страховито“, споделя по-късно алпинистът Цугуясу Итами.
Докато забраната остава в сила, Гангхар Пуенсум ще продължи да носи титлата на най-високия непревзет връх на Земята - недокоснат от човешки крак.
