Н а брега на Слатинска река около 6 хил. години пр. Хр. е възникнало селището на първите земеделци и скотовъдци, които идват от средна Азия и заселват Югоизточната част на Балканите.
Това каза в интервю за агенция „Фокус” археологът от Националния археологически институт с музей към БАН проф. Васил Николов, отговарящ за разкопките на неолитното селище в столичния квартал „Слатина” .
„По време на разкопките за тази година проучвахме останки от постройки в селището.
Неолитното селище е било много голямо – около 80 дка,
но беше разрушено през 70-те години при строителството на спортния комплекс „Червено знаме”, после с трамвайна линия 20, други строежи, сега са останали около 8 дка”, посочи проф. Николов.
Той обясни, че къщите в селището са били строени от масивен плет и забити в земята тънки дъбови стълбове, изплетени с лескови или върбови пръчки и намазани дебело от двете страни с глина. Правен е и таван, двускатен покрив с дървена конструкция, който е бил покрит със слама или с тръстика.
„Всички постройки са били много масивни и вътре в тях хората са имали всичко, с изключение на животните, които са били държани извън селището.
Основната им храна - житото, от което са правели и хляб, и каши,
е било съхранявано вътре, в помещенията, в които са живеели”, каза проф. Николов. „Къщата, която започнахме да проучваме преди седмици, лежи най-долу в основата на селището и принадлежи към първите къщи на това място, на най-ранните земеделци и скотовъдци. Тя е с две помещения, като във всяко от помещенията има много зърнохранилища, в едното, по-голямото помещение има най-малко 10 зърнохранилища. Една част от него не сме проучили и остава неразкопан терен. А в другото помещение, което е по-малко, има пет или шест зърнохранилища. В двете помещения има по една куполна пещ, това са пещи, които познаваме и от традиционната култура, изградени са от глина”, заяви проф. Николов.
Той обясни,че хората, които са живеели по времето на неолита не са познавали металите, работили са само с дърво, глина, камък, кремък, кост и рог и дървени сечива, оръдия. „Това са материалите, с които са разполагали, но това не означава, че материалната им култура е бедна. Напротив, точно с тези материали и в съгласие с природата, те са постигали наистина невероятен ефект.
Във второто помещение на къщата също има такава куполна пещ със зърнохранилища. До пещта има каменна мелница, която се състои от два камъка. Долният е по-голям, горният е по-малък и по този начин са смилали житото, за да произвеждат хляб или каши или всичко, което са готвили - жито и с месо от домашните животни.
"В единия ъгъл на голямото помещение открихме следи от лежанката, от дървеното легло, от одъра, на който е спяло семейството. Съдейки по големината на останките, семейството е било двоично - на мъж, жена и примерно пет деца, които са можели да се съберат на този одър в голямото помещение. За малкото помещение, предполагам, че са живели предишното поколение - по-възрастните. Може би и заради това там зърнохранилищата са по-малко и с по-малък обем", казва ученият.
"Керамичните съдове и в двете помещения са доста. Става дума за една къща с две помещения, в едно от които живее по-младото семейство, което е във възпроизводствена възраст, и по-старото семейство от мъж и жена, които са живеели в по-малкото помещение от къщата. Те са имали всичко необходимо и материалната им култура е била богата”, заяви още проф. Николов.
Сред по-дребните намерени предмети при разкопките, е една сравнително малка керамична купа, която е орнаментирана с бяла боя. Много интересна орнаментация, симетрична, вероятно от ромбовидни мотиви. Другата находка е част от мраморна фигура, която, ако реконструираме в нейната цялост, като имаме предвид запазената й средна част, може би е
най-голямата, намирана досега мраморна фигура от ранния неолит в българските земи.
Запазена е средната част от тялото и е била използвана докрай, след счупването на краката, счупената част е загладена, за да може да стои фигурата. Горната част също липсва, но точно тази част на изображението на Богинята-майка, която е свързана с възпроизводствените функции на жената, е запазена- именно частта от талията до коленете. Тези фигури с изображения на Богинята-майка са свързани с обреди за плодородие, за поддържане на възпроизводствения цикъл в природата и обществото.
Тогавашните хора са наблюдавали, че периодът от засяването до жътвата е девет месеца, колкото е бременността на жената, женският образ е имал основна роля в религиозно-митологичната система на древните. Обредността е свързана с Богинята-майка, която понякога е определяна от съвременните историци като Богиня-майка-Земя, защото земята и жената са били неразривно свързани. Земята ражда житната реколта, която храни хората, в същия цикъл, в който се възпроизвежда и човешкият род. Тази мраморна фигура е много добре изработена - от началото на 6-ото хилядолетие, наистина е една от най-интересните находки от тази година от разкопките на Слатина.
Има радиовъглеродни дати, които показват, че селището в Слатина е възникнало около 6000 години пр. Хр. То е между най-ранните неолитни селища в България и е най-ранното неолитно селище в Софийското поле. Селището принадлежи към първия етап на неолита, когато възниква животът на уседналите земеделци и скотовъдци в днешните български земи. Тези хора са дошли от древна Азия и колкото по на юг са селищата, да речем в Тесалия или по долното течение на Струма, толкова по-рано са възникнали. Става дума за малка разлика, тъй като от гледна точка на праисторията 50 или 100 години не са толкова много.
Селището в Слатина е било много голямо в района, богато и е поддържало контакти с всички съседни райони. Материалната култура, която има в селището, дава възможност да се мисли, че отделни керамични съдове и други предмети са носени от Тракия, долината на Струма, днешна Северозападна България, днешна Сърбия. Софийското поле открай време, още от времето на първите земеделци и скотовъдци, е място на кръстопът, така че това селище със сигурност е играло значима роля.
По отношение на разкопките проф. Николов коментира, че проблемът за София винаги е свързан с работната ръка, с достатъчно качествена такава. "Иначе, не сме имали никакви проблеми, имали сме подкрепата на Столична община, читалище „Джон Атанасов”, БАН. Инспекторатът на Столична община ни помогна, за да почистим района. Имахме много добро сътрудничество и съдействие", посочи той.
"По време на посещението в селището на г-жа Фандъкова тя настоя да продължим разкопките. Така че следващата година, ако общината наистина продължи да финансира проучването, ще продължим да работим. В момента сложно за изпълнение, тъй като е свързано с доста пари, е да бъде възстановена едно към едно къщата, която съм проучил през 1985 г. Да бъде възстановена в рамките на селището и да бъде запазен и остатъкът на селището като един паметник, който може би някога, след много поколения, може да бъде проучван. Но на това място да бъде построено постепенно едно неолитно село с информационен център, да бъде възстановен интериорът в къщите, да бъдат изложени самите предмети. Да стане един музей на открито, защото това би било атракция, която нито една столица е Европа няма".
В момента разкопките се зазимяват. Столична община е обещала съдействие. "Инспекторатът на Столична община е много ангажиран с помощта към нас, за което благодаря. При проучването на праисторията една голяма част от останките се вдигат, документират се, за да може това, което е останало, да бъде съхранено, отбелязва ученият. Според него
селището в „Слатина” има голям туристически потенциал.
Ако се направи реконструкцията и информационен център, и в същото време на тази площ, на която са започнати разкопките - около 1300 метра площ, продължават, всяка година през летния сезон туристите ще могат да гледат и течащите разкопки и да видят възстановено жилище, по-късно може и второ, и трето да бъде реконструирано. Тук са идвали страшно много хора по времето, когато течаха разкопките, почти няма европейски специалист, праисторик, който проявява интерес към Югоизточна Европа, да не е идвал тук, добавя професорът.
"Така наречената голяма къща от 1985 г. в „Слатина” влезе в учебниците по праистория. За нея беше публикувано и на български и на чужди езици, много се писа за нея. За нея се преподава в Германия, Франция и дори в Япония. Наистина селището е много известно и просто трябва да се използва всичко това, което е направено досега. Няма европейска столица, на чиято територия да има толкова ранно селище. София в това отношение е на първо място с това селище. Само на територията на нашата столица има толкова ранно селище с продължителен живот. Отдавна знаем, че това селище е много богато", отбелязва той.
