Под заглавие "В България - римско великолепие на изток от Италия" авторитетният "Ню Йорк Таймс" публикувал в раздела Пътешествие, репортаж от Пловдив.
В един топъл ден в Пловдив (наричан Филипополис във времената на Римската империя или Градът на седемте хълма от хората, които го посещават днес) спрях да си почина в парк, където пейката е част от древна колона, и да хапна мазна баница със сирене - местен специалитет, разказва авторката Карън Лий.
И продължава:
С мен бе приятелката ми Миа Агова, дъщеря на Асен Агов, български политик, известен с ролята си в демократичното движение, помогнало на страната да се освободи от комунизма. Миа дойде от София с надежда да открие мястото, където нейният прадядо е бил застрелян през 1925 г. от хора, които са го смятали за фашист.
Семейството на Миа не е единственото в България, чиято история е свързана с Пловдив.
Един от най-старите в Европа постоянно обитавани градове, разположен на брега на Марица, Пловдив е бил неолитно селище, център на траките, а също римски културен и икономически център с бляскав театър на един от хълмовете.
След освобождението от Отоманската империя през 1878 г. Пловдив става столица на автономната Източна Румелия, преди да бъде присъединен към модерна България. Днес Пловдив е град с население от над 400 хил. души, много от жителите му работят в сферата на туризма и изкуствата.
Жителите на Пловдив се гордеят със своята история. Разхождайки се вечерта, както направихме с Миа, минавате край останките на римски акведукт и амфитеатър. Ако търсите нещо от древното римско величие на изток от туристическите орди в Италия, елате тук.
Почти всички исторически забележителности са скрити в тихите задни улички в и около Стария град - озеленен лабиринт от калдъръмени улички, антикварни магазинчета, римски руини, ресторанти и музеи. Тук можете да прекарате 2-3 дни в изучаването им, както направихме ние.
За два и половина часа тук можеш да преминеш от праисторическите времена до днес, казва Антоанета Пердикацева, куратор на къща "Недкович", с която говорим слънчевия следобед в двора, под асмата, натежала от узрялото грозде.
Построена през 1863 и частично реставрирана през 1969 г., къщата е принадлежала на известния местен търговец Никола Недкович, който използва класически български архитектурни мотиви - като украсените с дърворезба тавани, различни във всяка стая, с традиционен европейски дизайн.
Това е една от многото красиви къщи в Пловдив, които са принадлежали някога на известно семейство и са били превърнати в музеи. Всичко е показано в тях - копринени нощници, комплекти за хранене и фрески, донесени от пътешествията на богатите собственици.
По-надолу на улицата, в къща "Хиндлиян", най-разкошият от пловдивските минимузеи, може да се види луксозна мраморна баня отпреди векове.
В този град навсякъде откриваш старини, в музея няма място да бъдат изложени всички, обяснява г-жа Пердикацева.
Ние със сигурност не сме най-високопоставените посетители тук. Пловдив е известен с гостувалите кралски особи. Г-жа Пердикацева разказва, че е била гид на принц Чарлз, кралиците на Испания и Дания, както и на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, когото е придружила на вечеря ресторант "Филипополис" в стария град.
След десетминутна разходка вече изкачвахме стръмните бели мраморни стъпала на Амфитеатъра - едно от най-добре запазените доказателства за великолепието на древния Рим. Датиращ от 98 г. след Хр., това е най-голямата туристическа забележителност на града.
Амфитеатърът с редове от лъскави бели седалки, подредени в U-образна форма, е открит случайно през 70-те години и реставриран. Разположен е на хълм, с гледка към бетонните сгради на съвременния Пловдив и към зеленината на Родопите в дъното.
Докато пием от бутилка айран (популярна напитка в България и съседна Турция), Миа и аз, и двете запалени по историята, следваме стъпките на древни актьори в амфитеатъра. Ние се радваме на същите свободи като тях - както в повечето исторически обекти в Пловдив мерките за сигурност не са строги, така че можеш да докоснеш почти всичко.
Дървената сцена е възстановена, и минавайки през зоната зад кулисите с извисяващите се колони, успяхме да се насладим на гледка от птичи поглед към града и далечните планини заедно с група руски туристи.
Ако театърът е културният храм на стария Пловдив, изкуството е двигател на града днес. Тук има над 40 галерии, предлагащи картини на класически и съвременни български художници - група, рядко представяна на международна сцена.
Грандамата на арт сцената на града е Градската галерия за изящни изкуства, разположена в центъра на Стария град в красива сграда, заобиколена от градини.
По традиция, това е място, което вдъхновява художниците, място, където те идват да живеят и работят, обяснява директорът Красимир Линков, докато сме в неговия кабинет с високи лавици, пълни вероятно с всички книги за българско изкуство, които някога са издавани.
Мястото е кръстопът между Севера и Юга, Изтока и Запада, толкова много хора са идвали през вековете по различни причини в града. Етническите групи тук са много толерантни едни към други и винаги са били и това е много добра основа за развитието на културата, казва Линков.
Тръгваме към главната улица, ремонтирана преди три години, построена върху руините на римска улица. Част от тези руини са реставрирани красиво и са лесно достъпни. Стълбите от Джумая джамия, една от най-красивите, които съм виждала извън Близкия изток, е построена през 14 век.
Вместо обедната бира, избираме български сладолед и още баница, която хапваме на тревата край фонтана, където, както изглежда, са дошли всички хора от Пловдив, за да избягат от жегата.
Разбира се, българската кухня има нещо повече от сладолед и тежки сладкиши. Най-добрата за града и на разумна цена храна, която опитахме, е в хотел "Алафрангите" в Стария град.
Българската кухня е средиземноморска в по-голямата си част - големи пълнени сарми, бяло сирене, салати от краставици, домати, лук, пипер и магданоз, обилно полети с оцет, таратор.
На следващия ден, когато си тръгвахме, най-сетне открихме мястото, където е убит прадядото на Миа - на улица близо до жп гарата. Мястото е означено с плоча, покрита с дебел слой мръсотия. Г-н Линков, почитател на бащата на Миа, помоли свой приятел историк да ни помогне в търсенето. По-късно през седмицата той ни позвъни, за да разбере дали сме открили мястото и да ни увери, че плочата ще бъде възстановена, завършва разказа си Карън Лий.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!