П оп, суинг, фънк, опера, рок - концертът на Майкъл Болтън в зала 1 на НДК миналата вечер не беше един, а поредица от няколко, макар началото да заблуди всички, че това ще бъде повторение на прочувственото му шоу преди две години - нещо като "The best of... Michael Bolton" (или за които предпочитат - Михаил Болотин).
Всъщност, Майкъл (MichaelBolton.com) пя почти същите песни, но ни се стори, че по някакъв друг, по-интимен, изискан и още по-зрял начин.
Той действително изглеждаше поостарял, но със сигурност бе по-чаровен, секси и истински от компютърно изгладеното му лице на рекламата за концерта.
Този път Майкъл беше и сам - без бившата си "отчаяна съпруга" Николет Шеридън, която му стискаше палци зад кулисите през 2007-а.
С него обаче бяха цели 10 музиканти, вкл. три беквокалистки, които впечатлиха всички, след като извадиха едни големи инструменти и засвириха съвсем професионално.
Още след първата песен Майкъл съблече сакото - твърде формално за пред познатата му вече софийска публика, която той прикани да му приглася - поне на припевите.
След някои от големите му поп хитове като Soul Provider, Can I Touch You... There и Said I Loved You... But I Lied, той смени джинсите с елегантен костюм и запя класическия Синатра с превърналия се неусетно в бигбенд състав.
Изглежда бе настроен носталгично, защото покани публиката да се върне още по-назад във времето и й припомни "отлежали" стандарти - негова запазена марка, впрочем - катоSittin' at the Dock of the Bay на Отис Рединг иSummertime на Гершуин, която пял още на 15 години по заведенията (преди има-няма 15-ина години, пошегува се той).
Често срамежливата публика в зала 1 си намери извинение да стане на крака и повече да не седне, когато Майкъл повтори много успешния си номер отпреди две години и изненадващо се появи сред нея с разчувстващата балада на Пърси Следж When a Man Loves a Woman.
Кулминацията на вечерта обаче бе арията Nessun Dorma от Пучини, която изпя с кристално сипкавия си глас и посвети на големия тенор Лучано Павароти, с когото е работил и на когото я посвещава винаги, откакто маестрото си отиде.
На бис Майкъл се завърна мъжествен и мощен с роккитарата си, свирейки блус, а преди това разтанцува феновете с неизбежни парчета като How Can We Be Lovers и Time, Love and Tenderness.
Спомням си русите му къдрици през 80-те и как беше малко "срамно" да признаеш, че слушаш "сантименталния" Майкъл Болтън. Късата коса, възрастта и различните лица на живо днес много му отиват - както и класическият сантимент, китарата и костюмът.
Най-големият успех на певеца идва, когато е на 30, макар първият договор за запис да подписва още 15-годишен.
Макар да е изявен текстописец, той става известен с песни, написани от други автори.
Малко известен и е фактът, че Болтън е свирил в една група с китариста на "Кис" Брус Кулик и дори са ходили по турнета заедно с Ози Озбърн.
През 1993 г. основава своя благотворителна фондация Michael Bolton Charities, която подпомага жени и деца в риск от емоционално, физическо и психическо насилие.
Източник:
Георги Димитров-Бруно, Вести.бг
