Кусто-младши: Да се гмурнем с костенурка

Най-накрая ще можем да предоставим на зрителите възможност да изживеят същите емоции, които аз изпитвам всеки път, когато се гмуркам - и то без да мърдат от сушата!

Така Жан-Мишел Кусто - син на легендарния океанограф, журналист и режисьор Жак-Ив Кусто, хвали най-новото триизмерно приключение "Светът на океаните 3D", което за българската публика е дублирано с гласа на Таня Михайлова.

Кусто-младши е посланик на документалната лента, която е снимана в продължение на цели седем години и използва за първи път в пълнометражен филм дигиталната технология "3D релеф".

Приказната подводна одисея - сякаш сте под водите на Големия коралов риф и оттам се отправяте на над 8000 км до плажа, - се предвожда от една морска костенурка, родена на брега...

Ето какво споделя за проекта Жан-Мишел Кусто, под чието ръководство той е заснет:

 - Как според Вас ще реагират зрителите на такова зрелище от нов тип?

- Смятам, че ще бъдат приятно изненадани, защото ще ги води костенурка, към която човек много бързо се привързва и която представя фактите по съвсем непринуден начин.

Тя ни дава възможност да заемем позиция по отношение на подводната екосистема - след като зрителят е добре информиран, той ще може да се отърси от погрешните представи, да си изгради собствено мнение и да се почувства увлечен в нещо като мисия.

За мен това са години отдаденост на каузата, но този триизмерен филм за рекордно време ще развълнува хората по важните въпроси за опазване на околната среда.

- Значи Ви е харесал изборът на костенурката за гид на зрителите?

- Не трябва да се забравя, че няколкото вида костенурки, които съществуват днес, са застрашени. Не само ловят твърде много от тях, но те се оплитат в изоставените рибарски мрежи и се давят. Затова е много силно послание да гледаме филма през очите на костенурка.

- Какво беше сътрудничеството ви с режисьорите на филма братя Мантело?

- Когато се запознах с тях, бях леко резервиран, защото много от хората, които бях срещал, търсеха сензацията. Много бързо разбрах, че те са искрени и отдадени на каузата, че искат да накарат зрителите да участват в приключението им и да си дадат сметка за реалността в океаните.

Моят принос, колкото и скромен да е той, се състоя в това да представя филма и да дам няколко педагогически съвета: исках да съм сигурен, че ще има послание, особено към младата публика, за да може тя да се отърси от невярната информация.

- Кои са най-важните проблеми за морската флора и фауна?

- Изключителното при този филм е, че позволява да се обхване целия океански свят и да се видят връзките, които съществуват между видовете - например между китовете, акулите и костенурките и други живи организми, като кораловите рифове.

Трябва да разберем, че всички те зависят едни от други - ако коралите се засегнати, това ще има последствия върху цялата хранителна верига.

- А косатките, които се намират на върха на хранителната верига?

- Косатките са прекрасен индикатор за начина, по който се отнасяме към океаните, защото чрез хранителната верига тези животни натрупват огромно количество токсини - химически продукти или тежки метали, които накрая имат много сериозни последствия.

Едно бебе косатка може да умре след една или две години, защото майка му му е предала всички тези токсини по време на бременността и кърменето. Това би трябвало да обърне внимание върху собственото ни положение, защото вече се наблюдават тревожни признаци и у човека.

- А акулите?

- По привидно културни, но най-вече икономически причини, годишно се убиват между 100 и 200 млн. акули, в повечето случаи заради перките. След като ги отрежат, изхвърлят в морето животните, които кървят и умират - огромно разхищение предвид милионите хора, които страдат от глад по света.

Смятам това за престъпление. Още по-ужасно е, че много видове акули, които са на път да изчезнат, играят основна роля в океаните, като почистват морското дъно.

- Как виждате биоразнообразието след 50 или 100 години?

- Това е изключително сложен въпрос. Днес знаем, че климатичните промени в някои региони ще засегнат ледниците и топенето им ще окаже влияние върху фауната и флората.

Освен това ако температурата на водата се повиши или понижи анормално, животинските видове, които са "архитектите" на кораловите рифове - както и растенията, с които те се хранят, вероятно ще загинат.

Към момента има океански зони, където 70% от кораловите рифове са мъртви. Международната научна общност призна публично, че средно 25 -30% от коралите са мъртви.

Трябва да се реагира възможно най-бързо, тъй като те са не само естествени местообитания, но и защита срещу екстремни климатични феномени като циклони и цунами.

- Може ли коралът, въпреки всичко, да регенерира?

- От момента, в който осъзнаем кои са опасностите и източниците на проблемите, не е твърде късно да се стабилизират нещата. Например при островите Фиджи коралите бяха в по-лошо състояние преди седем-осем години, отколкото са сега.

Все още можем да намалим ефекта на замърсяването и затоплянето на климата върху тях и дори да възстановим някои видове, които не са напълно изчезнали.

- Често се говори за катастрофалното влияние на съвременната цивилизация върху океаните. Има ли обаче напредък от няколко години насам? Ще дадете ли примери за някои скорошни решения, позволили да се подобри ситуацията?

- Когато бях в Южна Калифорния, в Мексико, голямо предприятие за сол искаше да се настани в един залив, където сивите китове идват да се чифтосват, да раждат и да се грижат за малките си в продължение на две-три години, преди да тръгнат отново по пътя на миграцията.

Бързо стана ясно, че такова предприятие ще има ужасни последствия върху тях. Успях да се срещна не само с представители на местното население, но и с мексиканския президент, обясних му до каква степен съм притеснен и той се ангажира да спре установяването на предприятието в тази зона.

Това доказва, че без да се вдига много шум и с дипломация и диалог, може да се получат резултати.

- И в САЩ ли?

- Абсолютно. Преди няколко години помогнах важен морски природен парк в Калифорния да не бъде достъпен за риболов. Борихме се като лъвове срещу риболовната индустрия и особено срещу спортния риболов - рибарите смятаха, че нарушаваме свободите им.

Три години след това виждаме, че има свръхпопулация на риба в тази защитена зона - професионалните рибари дойдоха да ни благодарят, защото успяхме да спасим работата им.

През 2003 г. пък предприех експедиция в северозападната част на Хавайските острови, където има 2000 км коралови рифове.

Имаше хиляди тонове изоставени рибарски мрежи - фатални за животните, които се оплитат в тях, - и най-различни предмети, като телевизори, компютри, мобилни телефони и т.н., които идват от 50-ина страни. На някои места дори не можеше да се върви по пясъка, толкова бе затрупан от отпадъци.

Дадох си сметка, че целият свят продължава да използва Тихия океан като универсалното кошче, защото 10% от тези отпадъци се изхвърлят от корабите. Тогава се срещнах с американския президент, който взе драстично решение и превърна този регион в най-големия морски парк в света.

- Тази борба ли е каузата на вашата фондация?

- Създадох "Оушън фючърс сосайъти" (OceanFutures.org), за да почета и продължа философията на баща ми, с която съм свързан цял живот. Нашето кредо е много просто - ако предпазваме океаните, предпазваме самите нас.

Мисията ни е да организираме масирана комуникация чрез телевизията и интернет, за да информираме хората по света за тези въпроси. Фондацията има за цел да води и дипломация при срещи с държавни глава, политици и индустриалци, и чрез диалог да доведе до вземането на определени решения, които да вредят по-малко на околната среда.

- Какви аргументи използвате?

- Винаги обяснявам, че природата трябва се управлява като предприятие. Тя е капиталът, с който разполагаме - ако живеем от лихвите, които се натрупват от него, може вечно да продължаваме така.

Но днес консумираме не само лихвите, а и самия капитал. Всички знаят, че отиваме към фалит! Тази информация трябва да се предостави на хората, които взимат решенията в света, за да се спре пилеенето и да се стабилизира положението.

Режисьорите Жан-Жак и Франсоа Мантело разработват иновативни цифрови приложения, особено в "3D релеф", и бързо стават пионери в тази област. През 1991 г. снимат първия си подводен филм с тази технология - "Русалка". Правят още над 30 филма в "3D релеф", от които голяма част са компютърна графика.

Открай време те са влюбени в океанските дълбини и са страстни водолази, затова решават да впрегнат придобития опит за защитата на околната среда и океаните.

През 2003 г. "Океанът - страна на чудесата 3D" е пуснат в мрежата на кината IMAX съвместно с Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Две години по-късно втори филм - "Акули 3D", се появява на бял свят. През февруари 2008 г. по екраните излиза финалната част от тази трилогия - "Делфини и китове 3D".

През лятото на 2008 г. приключиха и снимките на "Светът на океаните 3D" след 26 експедиции през световните морета и океани. Филмът е по кината у нас от този петък, 14 май.