По стара традиция в първата неделя след Богоявление папата кръщава в Сикстинската капела малък брой новородени жители на Рим.
Папа Бенедикт XVI ще изпълни литургичните и кръщелни ритуали на 8 януари, а присъстващите ще видят, че нещо необикновено се е настанило в Сикстинската капела и "извънземни" посетители са дошли да правят компания на най-прочутите в света стенописи, съобщава официалният всекидневник на Ватикана вестник "Осерваторе романо".
Това са черни и страховити "летящи" тръби,
върху които са разположени 36 електронни уреда за подвижен контрол на състоянието на фреските на Ботичели, Перуджино, Гирландайо и Микеланджело. Други 14 уреда са стационарно монтирани в подкуполните корнизи.
Сикстинската капела, която е разположена в комплекса на Ватиканските музеи, е под строго научно наблюдение. Причината е отлагането на витаещи в атмосферата микрочастици, с други думи - прах.
Прахът, натрупан върху произведение на изкуството, нарушава не само естетическата наслада. Особено опасни са нежеланите химически реакции, които са предизвикани от
продължително натрупване на прах
в съчетание с повишени количества въглероден двуокис, влага и температурни фактори.
След реставрирането на шедьовъра на Микеланджело "Страшният съд" през 1993 г. фирмата Carrier монтира климатична инсталация в капелата.
През годините се увеличаваше броят на посетителите и се променяха параметрите на атмосферните условия в храма. Сега специалистите установиха, че подмяна на климатичната инсталация не може да се извърши механически.
Необходимо е предварително да се съберат и обработят огромно количество данни - промени в температурата и влажността на различните височини в храма, температура на повърхността на стенописите, ниво и химически състав на натрупания прах, концентрация на излъчвания при дишането на посетителите въглероден двуокис, скорост и посока на въздушните течения във вътрешността.
Тези данни трябва да
отразяват състоянието на Сикстинската капела
в зависимост от нейната "употреба", тоест съобразно броя, наличието или отсъствието на посетители.
За целта на всеки вход и изход бяха допълнително монтирани термо-видео датчици, които отброяват посетителите.
Отмерването на потока посетители позволи да се направят и някои интересни констатации в сферата на социологията на културата.
Всички които влизат във Ватиканските музеи желаят да посетят Сикстинската капела, която "фатално" ги привлича. Следователно, нормално е да се очаква, че колкото души влязат в музейния комплекс, толкова ще бъдат и посетителите на капелата.
Оказва се, че те са повече. Изводът е, че значителна част от посетилите Сикстинската капела, преди да напуснат Ватиканските музеи, отново се връщат, за да засилят спомена от нея.
Това бе решаващо за специалистите
да отхвърлят идеите за ограничаване на броя на посетителите,
защото не може да се ограничи достъпа до място, което е едновременно светилище и сбирка на великолепието на ренесансовата живопис.
Решението, което ватиканските и италианските експерти търсят е насочено към проектиране на специфична за условията на Сикстинската капела инсталация за контрол на въздуха и твърдите частици в него.
Те обещават, че в скоро време "извънземните" няма повече да бдят за състоянието на стенописите.
