"В нашата професия нещата започват и се случват закономерно, ако си трудолюбив."
Това каза актьорът Камен Донев пред свои почитатели в Созопол на среща от поредицата „Цената на успеха”. Предишната вечер неговият втори моноспектакъл „Лекция №2 – За всеобщата просвета” имаше страхотен успех пред близо 1000 зрители в програмата на Празниците на изкуствата „Аполония”.
Камен Донев разказа за първите си стъпки на театралната сцена, за прохождането, за първите роли без дума реплика и за радостта. „Това е най-важното - да се радваш, да се чувстваш на сцената добре и щастлив. Тогава актьорът някак забравя за това да се харесва – в суетния смисъл на думата. Той иска да е харесан и ценен, но знае, че трябва да се учи. Защото, когато спре да се учи, както е и в другите професии, той е загинал в професионален план”.
Камен Донев не пропусна да каже, че е използвал годините в театър „Българска армия”, за да се учи. „Но в един момент работата много натежа - когато играех почти всяка вечер - по 22-23 представления в месеца. Нямах личен живот.
Не се оплаквам, но нали говорим за цената на успеха. Живеех под наем, нямах семейство, защото нямаше как да имам - ставах в 8 часа и си лягах в 12. Така беше в продължение на много години.
По време на т.нар. реформи в театъра, които така и не станаха, в театралните среди най-много се говореше за това какъв трябва да бъде един театър, как да функционира, колко трябва да печели един актьор. И ако печели, това прави ли го по-различен, по-лош. И досега се говори по тия въпроси…
И някак естествено аз прецених, че повече нямам място в щатния държавен театър, защото нещата там са абсолютно капсулирани и не дават поле за развитие. А нали в този кратък човешки живот мечтаем, искаме да се реализираме пълноценно…
Така в мен назря решението да изляза от блатото, наречено държавен театър, и да се пробвам сам, в открито море. Някъде по това време започнах и да се занимавам сериозно с ветроходство, което не е само спорт, а е философия и начин на живот.
Реших да започна да правя нещо сам. Без да знам, дали то ще има успех. Три години подтотвях първия си моноспектакъл.
Защо моноспектакъл? Актьорът, за да покаже себе си най-добре, а и най-безболезнено във финансов аспект, трябва да излезе сам под прожектора. Трудно е сам да финансираш спектакъл с десет човека, да плащаш, да инвестираш и т.н. Този моноспектакъл от години зрееше в мен. Без да знам, дали ще се хареса.
Понякога ми става неудобно и много се дразня, когато някой каже: Той, Камен Донев е комерсиален. Аз никога не се обяснявам, обяснявам се само на майка ми и на данъчните, ако ми се обадят. Но сега искам да се обясня и да кажа:
Създаваш едно нещо, без да знаеш какво ще стане. Работиш с фантазия, с любов, отделяш много време и рискуваш – ще се хареса ли? Ами ако не се хареса?...
Не можете да си представите какво са за актьора първите пет минути от една премиера. Може би космонавтите усещат нещо подобно. Ти си абсолютно сам срещу всички, направил си нещо, даваш всичко от себе си и не знаеш дали твоята любов, твоето отдаване ще бъде прието. Когато не бъде прието (имал съм и такива моменти с мои постановки), когато магията не се случва…
В моя случай на десетата минута хората започнаха да се радват, аз се отпуснах, премиерата в Пловдив - беше 2007 г. - мина успешно и аз бях много щастлив. После спектакълът тръгна, залата винаги беше пълна…
И Камен Донев стана комерсиален! Така казаха...
Все едно да ти кажат – виновен си, защото си направил нещо хубаво. Добре, казах си аз тогава. Значи няма нищо лошо в това. По този логика са комерсиални Павароти и Найджъл Кенеди, а Роджър Уотърс е направо гаден комерсиалист. Такива са и нашите големи оперни изпълнители. Въобще всички талантливи хора са гнусни комерсиалисти.
Това мислене в България ми е адски противно и никога няма да спра да ги мачкам тия хора, които говорят така. Не за мен, дразня се, защото така слагат грешен етикет и влияят на младите. Говоря за всякакви там критици и други измислени хора, които им казват: Не правете спектакли, които пълнят залите, недейте, това е пошло, това е народен, масов вкус, правете елитарни, бутикови неща.
Не го разбирам това и отказвам да го разбера. Не мразя никого, слава Богу, но се дразня и затова съм си позволявал някой път по-силни изказвания.
Не разбирам как може да се изтъква мизерията като достойнство. Да казваш, че да нямаш публика е хубаво… това не го разбирам. И да претендираш с това, като че ли е някакво качество.
За мен цената на успеха в една дума е Труд.
След като завършва НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян, от 1994 г. до 2009 г. Камен Донев е актьор в театър "Българска армия". През 2000 и 2001 г. участва в телевизионното шоу „Улицата" на режисьора Теди Москов. Изиграл е близо 50 роли в театъра и киното, написал е над 30 пиеси. Поставял е в театъра и танцови спектакли. Сред сценичните му успехи са водещи роли в "Аркадия", "Бая си на бълхите", "Фантасмагории", "Братя Карамазови", "Трамвай "Желание", "Куклен дом", "Животът е прекрасен". Неговият моноспекткъл „Възгледите на един учител за народното творчество" може би е най-успешният театрален проект в България през последните десетина години.
