В Берлин изкуството е навсякъде - не само в музеите и галериите, но и по стените и загражденията на строителните обекти, по стълбовете на уличното осветление и оградите.
Уличните творци искат да повлияят на вида на градската среда.
Те често пъти работят през нощта, като използват бояджийски мечета и четки, за да нарисуват незаконно високи по цял метър картини по стените на кооперациите, за да прекопират от шаблони със спрей цели комикси или да разлепят духовити плакати.
И докато собствениците на кооперациите се дразнят, уличното изкуство все повече настъпва на сцената на изкуствата в германската столица.
Британският уличен творец Банкси е международната запазена марка на уличното изкуство.
Неговият филм "Изход през магазина за подаръци", чиято премиера беше миналата година, се прожектира при препълнени киносалони.
Творбите на Банкси могат да се видят главно по стените на Лондон, който подобно на Париж, от известно време е център на уличното изкуство.
Въпреки това никъде другаде няма толкова нови и така разнородни форми на това изкуство като в Берлин.
Пътеводителите, специализирани в тази област, са изчерпани.
Берлинският творец Атлас, който подобно на повечето творци предпочита да остане анонимен и никога да не показва лицето си пред камера, е оставил отпечатък навсякъде с
червените, черните и белите си рисунки на тъжни или наранени деца.
Той е дошъл в Берлин от Вендланд, обширен селски район на запад, за да се занимава с изкуство в германската столица.
"Тук има свобода, която няма да намерите другаде", казва той. "Има и толерантност", допълва Атлас.
Атлас работи в ателието си в шикозния квартал на централен Берлин Фридрихсхайн и рисува плакатите си върху специална хартия, после изрязва фигурите по контура ги разлепва на оживени места.
Официално подобно действие се смята за дребно нарушение на общинските наредби, почти като разлепването на плакати и на рекламни стикери за обществени прояви на непозволени места.
Но някои улични творци използват четки и спрейове, като повреждат по този начин частната собственост и ядосват собствениците.
"Стените са изрисувани без разрешение, собствеността е повредена", казва Александер Сайх, представител на сдружението на берлинските собственици на имоти.
"Тези рисунки трябва да бъдат отстранени, независимо дали имат артистична стойност или не и затова ще трябва да се плати висока цена", допълва той.
Въпреки това уличните творци твърдят, че полицията е много по-заинтересована от художниците на графити, оставящи визитките си по влаковете или на входните врати, и затова до голяма степен си затваря очите за рисунките, които са залепени.
Според очевидци понякога полицаите дори поздравяват уличните творци,
покрай които минават.Кай Якоб е автор на книгата "Уличното изкуство в Берлин".
В нея той прави разграничение между улично изкуство и графити. "Уличните творци искат да изразят мнението си и да покажат съпричастност с проблемите на хората от града", казва той.
"В сравнение с тях рисуването на графити е повече като маркиране на територия", допълва той.
Много творци нарочно искат да ядосат и да провокират хората, да изразят позицията си по политически и социални теми.
Така например Емес, който рисува със спрея си главно картини против войните, казва:
"Ако човек е решил да излезе на улицата и да се захване с нещо, трябва най-малкото да има някакво послание".
Други творци като Ел Бохо разкриват по-хумористичната страна на уличното изкуство,
като използват герои от комикси, зада коментират злободневни теми.Якоб отбелязва, че голяма част от обществото вече възприема стрийтарта като изкуство, за разлика от графитите.
Поради тази причина понякога се плащат доста високи суми за произведения на уличното изкуство.
Галерия в Западен Берлин, специализирана в този род изкуство, реализира 80 процента от продажбите си зад граница, главно в скандинавските страни, Великобритания, Франция и САЩ.
"Германските търговци на произведения на изкуството знаят, че в Германия е много трудно да продаваш улично изкуство", разказва Гийом Тротен, един от основателите на галерията.
Бившите бунтари-художници на графити и млади дизайнери вече не искат само да се мотаят вечер по улиците, вместо да печелят много пари в брой чрез изкуство,
като рисуват картини по поръчка за някоя всекидневна.
Някои творци използват класически сюжети, други преравят изоставени сгради, търсейки патинирани повърхности като например вратата на стара фурна, ръждясал лист стомана или дъскаот някой сандък.
Творбите на берлинския творец, нарекъл се XOOOOX, се продават на търговете редом с тези на Деймиън Хърст и на Анди Уорхол.
Но въпреки интереса на галериите и модните рекламни кампании уличните творци, които искат да бъдат вземани несериозно, не могат просто да си останат в ателиетата, а трябвада продължат да работят на открито.
"Изкуството трябва да излезе навън и да се разпростре върху стените", казва Емес и цитира отколешния лозунг на алтернативното движение: "Нека да си върнем улиците!".
