Горката Франция

Не, тук няма да говорим за скованата от протести и стачки страна, а за нова театрална постановка.

"Горката Франция!" (facebook.com) е комедия за отношенията между баща и син, за сексуалната ориентация и за любовта - всичко от забавната страна. Пиесата е английска, адаптирана за френска сцена от Жан Ко, играе се със значителен успех в няколко постановки във Франция, най-известната е с големия актьор Жан Льофебр.

С представянето в България се е заел актьорът Фахрадин Фахрадинов, познат най-вече на телевизионните зрители от сериала "Забранена любов".

Как се продуцира и организира театрален спектакъл, как се намират пари за изкуство, той разказва в специално интервю за Vesti.bg.

- Разкажи повече за "Горката Франция" и как се захвана с този проект?

- Идеята се роди преди 5-6 месеца. Режисьорът Богдан Петканин е поставял пиесата на бургаска сцена преди време, имала е голям успех. Двамата решихме да съберем екип от добри актьори и да я покажем в различни градове. Започнахме да търсим спонсори и така, капка по капка стигнахме до премиера.

- Как се намират спонсори за театрално представление?

- Оф, адски трудно е да убедиш някого да даде пари за театър. Понякога ми казват "виж, ако беше филм или телевизионен проект - няма проблем".

- Това заради кризата ли е или по принцип хората не са склонни да даряват пари за театър?

- Не мисля, че е заради кризата. В това отношение сме много назад. Меценатството не е никак популярно, макар да има закон, всеки го заобикаля. Колкото повече пари се дават за изкуство, толкова повече ще се развива то и ще е добра реклама.

- Трябва ли някак да бъдат задължени големите компании да отделят пари за изкуство?

- Ха, ами защо не. В Москва, доколкото знам, са задължавали собственици на казина да даряват пари. Големите компании отделят огромни бюджети за реклама, защо да не заделят малко и за изкуство?  Не е лошо да се рекламираш, като подкрепяш изложби, театрални постановки и концерти.

- Колко струва една добра театрална постановка?

- Не знам... Ако декорите са наистина сериозни, може да стигне и до 100 хил. лева. "Горката Франция" е мно-о-о-ого далеч от тази сума. На нас всичко ни излезе близо 15 хил.

На Бродуей има постановки за над 1 млн. долара. Апелирам към фирмите да променят мисленето си да подпомагат изкуството.

- Защо точно тази пиеса?

- Решението беше общо с режисьора. Той познава текста в дълбочина и знаеше, че пиесата може да е успешна. Аз истинската ценност я видях вече като репетирахме на сцена. Текстът много се промени от нашата игра, излязоха важните екзистенциални теми, които са заложени от автора и стана супер смешно.

- Комедийните постановки по-добре ли се продават от драмите?

-  Да, определено. Хората, като чуят драма и се дръпват. Може би драмите в ежедневието са толкова много, че искат да отидат и да се посмеят. Затова смешното се продава по-добре. Важното е, че хората се забавляват и се отърсват от обърканото ежедневие.

- За какво се разказва?

- Макар сюжетът да е комедиен и лековат, са засегнати много сериозни теми, много фино и по френски са поднесени сблъсъкът между поколенията - баща и син, сексуалната ориентация, как се превъзмогват различията в името на любовта и какви жертви се правят.

 - Как избрахте кой да участва?

- Много беше важно актьорът да отговаря на типажа. Александър Дойнов, когото познаваме от Военния театър и от телевизионни шоу програми, е идеалният баща, не сме се и замисляли за него. Албена Михова, която е невероятно талантлива актриса, е майката и много добре пасва на този образ.

Александър Кадиев съвсем заслужено е с две номинации за „Аскеер" и няма да издавам каква е ролята му, но ще кажа, че той е в основата на повечето комедийни моменти. Аз играя сина, който отстоява правото си на избор. Анелия Луцинова е млада актриса и тепърва предстои да я виждаме в нови проекти.

- Ти сега си и продуцент...

- Ами да, и организатор. Ама е много силно казано, това е първият проект, който се опитвам да реализирам, да намеря пари, къде да се играе, да се занимавам със счетоводството. Минах от другата страна и видях колко трудно е да угодиш на всички, да намериш баланса, да се съобразяваш с какво ли не, с егото на всички.

Дадох си сметка как сме навързани и как няма по-важен или по-малко важен. Знам с мен как са се съобразявали и трябваше да направя същото.

И преди съм се интересувал и съм бил близък с продуцентите на предаванията, в които съм се снимал, не ми беше съвсем непознато.

Мисля, че целият екип се справихме добре и на премиерата, която беше в Кърджали, залата беше пълна и хората се смяха на почти всяка реплика. Сега ни чака премиерата в Театър „Българан" във Варна на 2 ноември, после в Русе в Операта на 22.11, а след това, на 28-ми на сцена „Сълза и смях" на Народния театър.

- Телевизия или театър?

- Театър и кино. Това ме привлича от доста време. Не ме разбирай погрешно, трябваше да опитам със "Забранена любов", адски съм благодарен за това. Приключихме преди година и нещо снимките и мисля, че нямам желание за втори подобен проект.

Но трябваше да опитам, научих много за техническата реализация на такъв тип сериал, много време снимахме. Сега гледам само към театъра.

- В сегашния ти екип приятели ли сте?

- О, да. Всеки един има прекрасно чувство за хумор. След всяка репетиция сме се шегували и смяли за изпълнението на някой, а Сашето (Кадиев) така се е запалил по фотографията, че по време на репетициите ни обикаляше с фотоапарата, дори героят му понякога излизаше на сцена със закъснение.

- А как те избраха за "Забранена любов"?

- С кастинги. Всяка агенция си има картотека с актьорите и аз съм ходил на пет или шест кастинга за ролята в този сериал. Това си е въпрос на късмет, аз имах късмет. Дано се реализират и другите ми предложения...