Изложбата дава представа за динамичната и разностранна работа на автора от 1981 г. до днес. Включените маслени картини, притежание на различни музейни институции в страната и на частни колекционери, показват стила и търсенията, с които Недко Солаков става популярен на българската художествена сцена през първата половина на 80-те години на миналия век.
Представени са и онези работи, в които малко по-късно художникът започва да включва различни нетрадиционни елементи и да заявява интереса си към "социално, провокативно и интерактивно изкуство".
Зрителите могат да видят ранни обекти, свързани въобще с развитието на концептуалното изкуство в България.
В представянето кураторите на изложбата Мария Василева и Яра Бубнова отбелязват, че голямата промяна на Недко Солаков започва през 90-те години и е свързана с активни пътувания по света, участия в многобройни групови изложби и биеналета, организиране на самостоятелни изяви, изнасяне на лекции, участия в конференции и уъркшопове.
Художникът избира търсенията в съвременното изкуство и най-често прави инсталации.
Сегашната изложба се опитва в специфичен формат да редува оригинали с документални материали и с писмени коментари на автора.
Централно място в изложбата заемат „Нов Ноев ковчег" (1991-2007), „Истината (Земята е плоска, 1992-2003), „Колекционерът на изкуство" (1992), „Съвременна история с духове, чифт обувки с високи токчета, (две наводнения) и разни други пакости" (2008) и др.
Като рамка на тази творческа и житейска „картина" е изпълнението на може би най-популярната му творба „Живот (Черно и бяло)", 1998- г., показвана на много места по света и собственост на различни престижни музеи и колекционери.
Смисълът на тази работа е, че в продължение на един месец двама души постоянно боядисват стените на галерията в черно и бяло, следвайки се един друг, така че пространството никога не е нито черно, нито бяло. Според Василева и Бубнова това е "една чудесна метафора на света, в който живеем".
Недко Солаков е роден през 1957 г. в Червен бряг. Завършил е Художествената академия през 1981 г. и е работил предимно живопис. От началото на 90-те години на 20-и век се включва енергично в международната арт сцена с рисунки, инсталации, видео, обекти и намеси в конкретни пространства, които стават негова запазена марка.
През 1990 г. той предизвика скандал и възмущението на мнозина от колегите си с признанието, че още като студент е бил агент на Държавна сигурност. Направи го с претенция за многопластово разказана история чрез призведението "Строго секретно".
Участвал е на Биеналето във Венеция (1993, 1995, 1999, 2001, 2003, 2007), Биеналето в Истанбул (1992, 1995, 2005), Биеналето в Сао Паоло (1994), "Манифеста 1" (Ротердам, 1996), Биеналето в Кванджу, Южна Корея (1997, 2002), Биеналето в Лион (2000), Биеналето в Севиля, Испания (2006), Московското биенале (2007), "Документа 12", Касел (2007), Биеналето в Сидни (2008), Биеналето в Нови Орлеан (2008) и др.
През последните години е имал самостоятелни изложби в Музея "Шиадо" в Лисабон, Музея „Рейна София" в Мадрид, Фондация „Ди Апел" в Амстердам, Кунстхаус Цюрих, Castello di Rivoli, Торино и др. През 2003-2005 г. три културни институции - „Розеум", Малмьо, „Казино Люксембург", Люксембург и „О.К", Линц - организираха ретроспектива на художника. През 2008-2009 г. проектът „Емоции" беше показан в Kunstmuseum, Бон, Kunstmuseum, Сейнт Гален и Mathildenhoehe, Дармщадт.
Произведения на Недко Солаков се намират в някои от най-влиятелните световни музеи: Музей за модерно изкуство, Ню Йорк, Музей за модерно изкуство, Франкфурт, Музей за съвременно изкуство „Фондация Лудвиг", Виена, Кунстхаус Цюрих, Модерна галерия, Любляна, Тейт Модерн, Лондон, както и в публични частни колекции в Австрия, САЩ, Гърция и др.
През 2007 г. за участието си в централната международна изложба на 52-то издание на биеналето във Венеция с работата „Дискусия (собственост)" получи една от петте награди на интернационалното жури.
Недко Солаков е член-основател на Института за съвременно изкуство в София.
