"Зад канала" - в 20-и сезон с "Балкански синдром"

С Б �алкански синдром" от Станислав Стратиев откри сезона Малък градски театър "Зад канала" (theatreoffthechannel.org).

Театърът празнува своя 20-ти сезон като едно от солидните доказателства, че театралната реформа трябва да се случи и трябва да бъде успешна, защото "Зад канала" е много успешен театър, а той е нейният пилотен проект.

Това, което сега започва в театрите, е факт в Малък градски отдавна, от времето, когато тогавашният кмет Бойко Борисов и тогавашната му заместничка Йорданка Фандъкова повярваха на театралите и възприеха искания от тях модел на реформа.

За поредната си постановка на тази сцена

Мариус Куркински казва, че гледа като на историческа пиеса.

"Отбягвам всякакво осъвременяване. Нека майсторството на автора да послужи за припомняне на едно конкретно време от българската история. Времето на "перестройката". Краят на един режим и началото на друг.

Тази вечна преходност на обществените пластове, която така разделя хората. Приближаването на този ужасяващ преход, през който една върхушка превърна своя любим народ от герой в просяк", казва режисьорът.

През 1986 г., когато е писал "Балкански синдром", Станислав Стратиев е бил обхванат от тъжно предчувствие. Постановчик на сцената на Сатиричния тетър тогава е Иван Добчев.

Станислав Стратиев (1940-2000) е автор на най-успешните комедии от втората половина на миналия век - "Римска баня" и "Сако от велур", на сценариите на обичаните филми "Кратко слънце", "Окестър без име", "Равновесие", на книгите с проза "Самотните вятърни мелници" (1969), "Дива патица между дърветата" (1972), "Пътешествие без куфар" (1972), "Пейзаж с куче" (1977), "Подробности от пейзажа" (1978) и др.

Мариус Куркински: "Големият писател обича своя народ, но се налага да му разкаже една тъжна, дори страшна театрална приказка. Връщам се, както в детството в тези времена.

Не ме занимават толкова вече

тия балкански синдроми, тия простотии човешки,

които напоследък се убеждаваме, че не са само балкански, а са световни и не сме ние хората, които сме ги заразили с това. Набедени сме за това и се самоубеждаваме за това непрекъснато.

Интересно е как искаме да имаме някаква уникалност пред света за добро или за лошо, а в същото време сами твърдим, че сме много провалени като народ и така тоя баланс много ни измъчва и много ни убива. Може би тези претенции за някакво световно влияние все пак на една малка държава са излишни и така са някак си комплексарски. Това ни пречи много, това ни прави лоши много.

А пък за Стратиев просто ми се работеше - той е много добър писател и според мене малко подценяван. Както като начин на поставяне бива слаган във всякакви времена, включително и осъвременяван. Аз искам да го поставя като историческа пиеса във времето, без да я придвижвам насам. Просто искам един добър автор да звучи в театъра".

В текста на писателя Куркински намира тежките въпроси: "Защо се мислим за толкова специални? Защо нашата природа да е най-красива? Защо нашият фолклор да е най-магичен?, нашите мъже най-мъжествени, нашите жени най-привлекателни.

Откъде това желание за уникалност на такова повърхностно равнище. Та целият свят е прекрасен и всеки народ - уникален.

Явно нашата малка страна, разположена на кръстопът от континенти и религии, спохождана от много освободители, мечтае за световно влияние без да се вгледа в своята съкровена, вътрешна, човешка родина и с упорито постоянство, нашият малък народ забравя своите славни българи, които са просвещавали и умирали за свобода.

Копнеем за уникалност, но и настояваме, че сме най-лошите хора -

странно съчетание, от което ни боли...", казва режисьорът.

Той разчита на младите актьори в театъра: Александър Кадиев, Евгени Будинов, Владимир Димитров, Петър Калчев, Албена Михова, Стела Стоянова, Таня Пашмакова и др.

"Зад канала" ще отбележи 20-та си годишнина с тържествен спектакъл на 16 октомври, а на 21 октомври е премиерата на най-новата пиеса на испанеца Жорди Галсеран "Канкун", чиято "Шведска защита" успено се играе в театъра. Постановка е на Бина Харалампиева, която ръководи трупата през 15 от 20-те години.

Тази постановка се прави съвместно с Пловдивския театър и ще се играе на двете места - с еднакви декори, с едни и същи четирима актьори, сред които е и Христо Мутафчиев.

Мутафчиев е начело на трупата и за втората част на изключителното шоу "Ритъм енд блус" - под заглавие "Ар енд би-2" на композитора Румен Цонев, което ще има премиера през ноември.