Архивът беше продадено за 1,3 милиона паунда при първоначална оценка 80 - 100 хиляди паунда. В наддаването са участвали 22 души, включително известният скандален датски режисьор Ларс фон Триер.
Архивът, събиран в продължение на 20 години, беше предложен на търга от Олга Сокурова, кинокритик, ученичка на Тарковски, която е съавтор на книгата му Sculpting In Time, в която режисьорът разказва за своите филми а също за киното и изкуството като цяло.
Сред вещите са бележници на автора, сценарии за филмите му, които се различават от окончателния вариант, 32 аудиозаписа и записи, съхранили разказите му за филмите, над които е работил, а също и писма.
В колекцията има също семейни фотографии на Тарковски, някои правени по време на пътуванията му в САЩ, Великобритания, Италия. Има и фотографии със знаменитости, например с виолончелиста дисидент Мстислав Ростропович.
Сред най-интересните документи според в. "Гардиън" е писмото на Тарковски до някогашния генерален секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев (1907-1982). Режисьорът го моли да разреши прожекции на забранения от цензурата в СССР филм "Андрей Рубльов" (1966) и уверява, че в него няма антисъветска пропаганда.
Тарковски иска също от всевластния владетел да му се даде възможност да снима нов филм.
През 2012 г. в цял свят с различни прояви се отбелязва 80-ата годишнина от рождението на Андрей Тарковски, когото критиците причисляват към гениалните автори в киното наравно с Ингмар Бергман, Микеланджело Антониони и Федерико Фелини.
Андрей Арсениевич Тарковски е роден през 1932 г. в село Завражие, Юревецкия район на Ивановската промишлена област. Починал от рак на белите дробове на 29 декември 1986 г. в Париж, където е погребан. На надгробния му паметник, създаден от скулптора Ернст Неизвестни, пише: "На Човека, който видя ангел" (Человеку, который увидел ангела).
Автор е на филми, които заемат възлово място в историята на киноизкуството: "Иваново детство" (1962, "Златен лъв" от фестивала във Венеция), "Андрей Рубльов" (1966, Награда на ФИПРЕССИ на фестивала в Кан), "Соларис", по Станислав Лем (1972, Специална награда от Кан), "Огледало" (1974), "Сталкер", по Братя Стругацки (1978, Специална Награда на журито в Кан), "Носталгия" (1983, три отличия в Кан), "Жертвоприношение" (1986, "Гран при" и още три награди в Кан).
Многократно подлаган през годините на ограничения и пречки в радината си, след като заснема "Носталгия" в Италия, през 1984 г. Тарковски завява, че няма да се завърне в Съветския съюз. След това прави само един филм, продуциран в Швеция - "Жертвоприношение".
Поставял е "Хамлет" от Шекспир в московския театър "Ленком" и операта "Борис Годунов" от Мусоргски в Лондонската кралска опера "Ковънт гардън".
Последвайте ни
