Тт трална работилница "Сфумато" (sfumato.info) празнува своя 20-ти рожден ден днес с откъси от спектакли и премиера на книга.
Под заглавието "Спомени за спектакли" специално поканените приятели на трупата ще видят на живо и на видео откъси от 37-те спектакъла, създадени за 20 години от основателите - режисьорите педагози Маргарита Младенова и Иван Добчев, и от техни ученици и колеги - Явор Гърдев, Стоян Радев, Иван Станев и др.
Ще бъде представена книга за "Сфумато" с текстове и интервюта на Маргарита Младенова и Иван Добчев. Изданието съдържа пълен показалец за спектаклите, критическите отзиви и журналистическите публикации. Автори и съставители на този том са Мария Вандова и Никола Вандов, а предговорите са от професорите Георги Каприев и Калин Янакиев.
От трупата обещават празненството да продължи цяла нощ, а след два дни празникът ще продължи и "работно" - с вече традиционния „Малък сезон", който е трибуна на млади хора, свързали пътя си с театъра и изобщо с изкуството.
Преди почти 20 години - на 22 декември 1989-а - в трудно пригодената за театрално представление Зала 12 на Националния дворец на културата (там сега са студия и гримьорни на Би Ти Ви) Младенова и Добчев поканиха първите си зрители на „Чайка" от А.П. Чехов.
„Интересуват ни праобразите на духовно поведение на човека. Думата дух за нас е тъждествена с творческия импулс. С неговата етимология и метафизична сила. Творческото вълнение е мярка за смисъл", заявиха още тогава двамата.
И обясниха амбицията си така: „Гледаме на театъра като на интуиция за битие, като вертикален живот, който се оттласква от "временната проза" и изтегля "тук" до "там", "сега" до "винаги". Театър на преувеличението."
Режисьорите Младенова и Добчев, станаха и продуценти на творческите си идеи. В търсене на оптимална формула за съществуване в публичното пространство, Театралната работилница мина през множество статути - от сдружение с идеална цел през общинска формация до държавен театър-лаборатория. Създадена е като територия за театрални търсения, по аналогия с най-известните авторски европейски стратегии за театър.
Трупата работи в дългосрочни програми с цел навлизане в поетиката на автор или текст чрез няколко представления.
В периода 1989-1996 г. беше реализирана Програма "Чехов" ("Чайка", "P.S.", "Вуйчо Ваньо", "Три сестри");
- през 1991-1992 г - Програма „Йовков" ("Грехът Куцар" и "Грехът Златил");
- през 1993-1994 г. - Програма "Радичков" ("Падането на Икар" и "Луда трева");
- през 1997-1998 г. - Програма "Митове" ("Сънят на Одисей", "Антигона смъртната", "Тирезий Слепият");
- през 1997-2000 г. - Програма "Архетипи" ("Апокриф", "Черното руно").
Новият век започна с Програма "Nomina Trivialia" ("Роден във Ветил") и продължи с:
- Програма "Достоевски" ("Долината на смъртната сянка: Альоша", "Долината на смъртната сянка: Иван");
- през 2005-2006 г. - Програма "Изход" ("Станция Астапово - последна спирка от живота на Л.Н. Толстой, "Станция Елабуга - последна спирка от живота на Марина Цветаева";
- през 2006-2007 г. -- Програма „Стриндберг" ("Жюли, Жан и Кристин", "Мъртвешки танц", "Стриндберг в Дамаск").
Преди два месеца беше премиерата на първия спектакъл от последната за сега Програма „Гогол" - "О О О О Сънят на Гогол".
Младенова и Добчев работят през изминалите 20 години с един постоянен и сравнително тесен кръг съмишленици: драматурга Георги Тенев, художниците Светослав Кокалов, Вечеслав Парапанов, Даниела Олег Ляхова, Елена Иванова, композитора Асен Аврамов.
Сред актьорите, които се блестяли и имат върхови постижения на сцената на „Сфумато" са Светлана Янчева, Жорета Николова, Снежина Петрова, Албена Георгиева, Диляна Хаджиянкова, Таня Шахова, Цветана Манева, Невена Мандаджиева, Мимоза Базова, Лидия Стефанова, Мирослава Гоговска, Ицхак Финци, Владимир Пенев, Цветан Алексиев, Веселин Мезеклиев, Красимир Ранков и др.
Успешни постановки в "Сфумато" имат Явор Гърдев, Иван Станев и ученици на Младенова и Добчев.
Всеки проект започва с т.нар. „предварителна експедиция" - начален етап за натрупване на научен и фактически материал по темата с широк кръг експерти - поети, философи, филолози, теолози и пр.
"Експедициите превръщат театралната творба в единна зона на взаимно обогатяване между наука и изкуство и предпазват от занаятчийското профилиране. Репетицията е основен творчески модул", заявяват създателите и ръководитгели на „Сфумато".
Но добавят: „Това ни най-малко не омаловажава разпространението на готовите спектакли. Дълго репетираме - и дълго играем. Представленията на "Сфумато" се репетират преди всяка среща с публика - това е нашата рецепта срещу "мъртвия театър."
Ключовите продукции на "Сфумато" имат по над 100 представления ("Луда трева", "Апокриф", "Нирвана", "Черното руно").
Притегателен център за много млади хора са ателиетата - въвеждане на група доброволно ангажирали се с темата на проекта артисти в пространството и поетиката на бъдещия спектакъл.
„Сфумато" е най-известната в чужбина българска театрална трупа. Участва в международни театрални форуми и във всички български театрални фестивали. Над 200 представления са изнесени в Полша, Франция, Германия, Япония, Люксембург, Австрия, Италия, Македония, Босна и Херцеговина, Швейцария, Хърватия, Словения, Русия, Португалия.
Младенова и Добчев успяха да пробият в Западна Европа като режисьори и имат успешна практика във Франция, Германия, Италия и др.
Тези успехи, но преди всичко стилът на работа в трупата са причина периодично част от театралното съсловие да влиза в шумни конфликти с идеите и практиката на "Сфумато".
Театралната работилница имаше труден път, за да стигне до специалната си сграда, открита на 22 май 2004 г. на ул. "Димитър Греков" № 2 (парк "Оборище / Заимов", зад театър "София") - в реконструираната някогашна Общинска баня "Подуене".
Преди това трупата игра в НДК, на последния етаж на Народния театър „Иван Вазов" и в специално ремонтирано пространстнво в някогашния Музей на революционното движение на бул. „Цар Освободител" (сега там е издигната сграда с офиси).
Източник:
БГНЕС
