Историческите сгради и паметници са тези, които придават характеристиката и обаянието на всеки европейски град. Но те имат и друга освен архитектурна стойност – съхранявайки паметта за хората, формирали по един или друг начин обществените процеси, исторически решения, културни събития или простоградски легенди. Поредицата на Българската банка за развитие, посветена на първият архитект на столицата Антонин Вацлав Колар, разказва за историята на сградите, построени от него в рубриката „Как София се превръщаше в европейски град“.
В младата си армия следосвобожденска България вижда силата, която ще й осигури “славни бъднини“ и тя не пести нищо, за да направи от нея “военна машина”, готова да посрещне всякакви изпитания. А след първото й бойно кръщение през 1885 г. и славната победа срещу нахлулите сръбски войски в защита на акта на Съединението, армията се превръща в една от най-авторитетните институции в обединената държава и обект на всеобщо уважение.
Тя трябва да има и своите представителни сгради, които символно да потвърдят обществения й престиж и важната й роля в утвърждаването на българската държавност. А чехът Антонин Вацлав Колар (1841–1900), първият главен архитект на новата столица София, е човекът, на когото е възложено да ги проектира.
По негов проект през 1885 г. е построена сградата на Военното министерство. Първоначално, тя е двуетажна, а в периода 1939-1945 г. е разширена и основно преустроена. Също по архитектурен проект на А. Колар в периода 1884-1894 г. е издигната и основната сграда - т. нар. Главен корпус, на Военното училище /днес Военна академия „Г. С. Раковски“ и паметник на културата/. Сградата е триетажна, в неоромански стил с типична за военните обекти архитектура.
Безспорният архитектурен шедьовър обаче, в чието създаване Антонин Колар има основополагаща роля, е Военният клуб, издигнат на мястото на стари османски сгради, заети след Освобождението от първото българско военно училище с випуск още от 1879 г. Това е една от най-красивите и величествени сгради в центъра на София, чийто строеж начева по проект на арх. Колар от 1895-1897 г., по-късно доразвит от българския архитект Никола Лазаров, и е изцяло завършен през 1907 г. Скулптурната декорация по фасадите и помещенията е дело на виенчанина Андреас Грайс. Сградата е в неоренесансов стил, разполага с изящни салони, стилно и богато украсена е с мрамор, орнаментирани тавани с типичните за Ренесанса гипсови отливки, италианска коприна и художествени пана. В нея има и концертна зала в бароков стил, а уникалната й акустика е постигната чрез вградени в стените акустични гърнета. Днес в първоначалния си вид са запазени голямата овална маса и дърворезбените столове в Залата с мечовете, където до Втората световна война са се провеждали военните съвети.
Класическият характер на сградата се потвърждава от аркадата, носеща масивната лоджия с колони на втория етаж, погледнати от градината пред Военния клуб (която се оформя чак през 20-те години). Всичко това прави Военният клуб емблематична постройка за София и достоен архитектурен символ на българската военна слава.
В историята ни обаче той има запазено място не само с архитектурните си достойнства, а и като център на значими обществени и политически събития, сцена за изява на именити творци на българския театър и опера, в неговите ателиета са творили големи художници като Ярослав Вешин и Владимир Димитров-Майстора.
Култовият му статут сред софиянции през годините, независимо какви имена е носил – Офицерски клуб, Военен клуб, Централен дом на войската, Централен дом на народната войска, Централен дом на народната армия – се дължи до голяма степен на едни от най-бляскавите светски събития – офицерските балове, спомен за които и днес пазят неговите салони. Причина за големия интерес към тези балове е високият социален престиж, на който се радва българското офицерство в края на 19 в. и в следващите десетилетия, бляскавите парадни униформи и изискани маниери на младите офицери, които силно впечатлявали не само софийската общественост, но и чужденците.
„Почти всички министри, с изключение на министър-председателя, имат вид на провинциални учители. Затова пък офицерите са учудващо изискани, възпитани, с добри маниери, почти всички говорят френски, умеят да се представят, да поздравяват… Успях още веднъж да се възхитя на гъвкавия и елегантен танц на офицерите. Усеща се виенското влияние, на което явно дължат тази точност и хармония в движенията, толкова учудваща в една все още тъй примитивна страна!”,възкликва граф Робер дьо Бурболон в своите „Български дневници“, описвайки един от баловете във Военния клуб, на който присъства.
Офицерски балове се провеждат редовно, по различни празнични поводи: най-важният е Гергьовденският – след парада на празника на кавалерите на ордена „За храброст”, следват баловете по случай Рождението на Царя, Именния ден на Царя, годишнината от възшествието на Царя, празниците на Престолонаследника... По традиция на Нова година Царят лично посещава бала във Военния клуб. Затова и Новогодишният офицерски бал е особено тържествен и очакван с нетърпение от целия светски елит.
На един от тези балове се случва събитие, което предопределя съдбините на Балканите, а и на Европа, за десетилетия напред.
На бала по случай новата 1914 г. турският военен аташе в София, подполковник Мустафа Кемал, се появява в уникална униформа на офицер от еничерския корпус, изписана нарочно от музей в Истанбул. С нея той иска да впечатли дъщерята на ген. Стилян Ковачев – Димитрина, към която изпитва силна любов, останала до края на дните му. Въпреки голямото си уважение към младия турски офицер, генерал Ковачев не се съгласява да му даде дъщеря си за съпруга, заради разликата в религиите и положението, което исляма определя на жената. Нещастно влюбеният млад турски офицер всъщност е Кемал Ататюрк – бащата на съвременна Турция. Някои историци смятат, че това разочарование и отказаният му брак с Димитрина, е една от причините Ататюрк да отдели исляма от турската държава, както и да превърне църквата „Света София“ от джамия в музей.
Тази и други истински истории пазят и до днес салоните на Военния клуб, който в наши дни вече е паметник на културата. На терасата му, при входа откъм булевард „Цар Освободител“, софиянци са поставили паметна плоча на неговия първосъздател – чешкия архитект Антонин Вацлав Колар.
