И сторическите сгради и паметници са тези, които придават натюрела и обаянието на всеки европейски град. Но те имат и друга, не само архитектурна стойност – съхраняват паметта за хора, повлияли по един или друг начин върху обществени процеси, исторически решения или паметни събития. Може да разберем това, само като съпоставим две изображения на нашата столица – по време на Освобождението и три десетилетия по-късно.
През март 1879 г. Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на Княжество България. Как изглежда градът по това време научаваме от спомените на Иван Вазов: „Цялата половина на София от конака на изток не съществуваше – това бяха празни места, бунища, бостани, стари къщурки, обкръжени с локви.“ И още едно описание на съвременник на тази епоха: „Хубава, красива природа, ала всичко в най-първобитен вид. От източната страна, по Цариградското шосе, чак до Перловската река - турски гробища. Зад тях мера. На западната страна пак гробища – християнските. До тях – еврейските. Край реките Перловска и Владайска – бостани.“
Задачата да се превърне бързо столицата в европейски град обаче е поставена още в годината на Освобождението. Една от първите заповеди на губернатора П. Алабин през март 1878 г. е да възложи изработването на план на София. Два месеца по-късно „Градский съвет“ съобщава на чешкия архитект Антонин Вацлав Колар, че го определя за „Градский архитектор“ и го призовава да започне техническите си дела. Първата му задача е почистване на града, събаряне на множество къщи, грозящи да се срутят, поправка на калните и почти непроходими улици. Антонин Колар се заема веднага с благоустройството на София.
На заседание на Градския и Окръжния съвет през септември 1878 г. се обсъжда изготвения от него план - разглеждат се кварталите на града, коментира се нуждата от „украшението му като столица“. На 16.01.1880 г. съветът постановява „да се утвърди и приеме за немедлено изпълнението му“. С първата си задача Колар си спечелва име на „опитен и енергичен човек“, който храбро се справя с непочтените предприемачи и дори „бастунът му често играе по техните гърбове“.
През 1881 г. в общинския бюджет са предвидени 33 000 франка за „нов план на града, по който да се води новото направление на улиците“. На заседанието на Министерския съвет на 3 януари се дискутират различни становища, например че вместо София да се планира „по американски“, трябва да се запази старият град и към него да се проектира нова част. Или пък да се основе нов град извън стария. Проектопланът е подготвен и изпратен за утвърждаване на княз Александър Батенберг. На следващата година в общинския бюджет са предвидени 47 700 лв. за технически персонал, а заплатата на главния инженер е определена на 18 000 лв., което показва важността и значимостта на работата му. За сравнение, заплатата на кмета на София (по това време Иван Хаджиенев) е 9600 лв. „Кроежът на града се прави по наредбите на господин инженерина Колар. Калните и криви улици наскоро ще бъдат чисти и прави булеварди, най-малко 18 метра“, съобщава в. „Courrier dí Orient“.
Освен първия градоустройствен план, Антонин Колар проектира редица забележителни обекти в София. Сред първите му работи са: паметникът на Васил Левски, започнат през 1879 г., който се строи до 1895 г.,Градската градина ( 1879 г.), Гранд хотел „България“, изграден през десетилетието между 1880 до 1885 г. – първият луксозен хотел в София и България, днес седалище на Българската банка за развитие, сградата на Министерството на войната ( 1885 г.), Софийската гара (1888 г.), Военното училище, Офицерският клуб и други.
Така започва историята на София, която за няколко десетилетия се превръща в „малката Виена“ и предизвика възхищението на пътешествениците. В началото на 20-те години на миналия век английският писател Ратмел Уилсън, пропътувал цяла Европа, голяма част от Африка и Близкия Изток, пише за нашата столица: „Преди войните за София се говореше като град, където се cрещат изток и запад. Сега обаче този град се е така изменил, че Ангора, ако смята да се модернизира, трябва да взима пример от него, а Цариград е изостанал много назад. С други думи, аз считам София като град, в който западът казва сбогом на изток.“
За броени години българската столица казва „сбогом на изтока“, благодарение на вдъхновения труд на европейски архитекти и инженери, които проектират първите градоустройствени планове на столицата и други български градове, както и най-впечатляващите обществени и частни сгради, придаващи им европейски облик.
По повод 140 години от встъпването в длъжност на първият архитект на София – чеха Антонин Колар, Българската банка за развитие организира поредица от събития, с които да си припомним за хората, въвели европейската архитектурна традиция у нас, духа и културата на едно пионерски поколение градостроители. Рубриката „Как София се превръщаше в европейски град“ е посветена на градостроителя Антовин (Адолф) Вацлав Колар, с чийто архитектурен почерк започва преобразяването на София в европейски град.
криза, която тихо расте" />
