LIVE CAM/ Нощ на театрите: Часът на режисьорите, с участието на Галин Стоев, Явор Гърдев, Иван Добчев, Маргарита Младенова и Антон Угринов

Р азговорът с режисьорите, в рамките на Live Cam-a на десетата Нощ на театрите, започна с няколко бележки от една наскоро издадена от Oxford University Press книга – „Как да продаваме изкуствата: Практически подход за 21-ви век”.

И за един нова теория - The Engagement Edge. Казано накратко онези христоматийни P-та, с които работи маркетингът вече толкова години - Product, Price, Place и Promotion, в сферата на изкуствата стават 4-те Е-та: Experience, Ease of Access, Environment и Education (опит, лесен достъп, среда и образование).

Всяко произведение на изкуството има уникална връзка с всеки потребител, поради това самото изкуство всъщност не е продукт. Вместо това изкуството е нещо, което съществува, когато се изживява от публиката. Това означава не само, че публиката „преживява“ нещо, тъй като сега живеем в „икономиката на изживяването“, но че „поради изкуството“ зрителите имат преживяване. В пазарната икономика една тубичка с паста за зъби не се нуждае от четка за зъби, за да бъде продукт. Наемът на хотелска стая все още е услуга с или без гост. Изкуството обаче не съществува, докато не се появи публиката, така че то не е нито продукт, нито услуга. Това е процес на съ-участие, който изисква присъствието на потребителя, без когото изкуството става просто репетиция или рисуване върху платно.

В подкрепа на тази теория идват и резултатите от последното проучване ASSET, в рамките на което бяха направени близо 2000 анкети с театрални зрители в София. 36% от запитаните отговориха, че ходят на театър за интелектуална среща с изкуството, 30% - за вдъхновение и 26% - за забавление.

„Истинският театрален фен, развитият човек идва в театъра за среща с едно събитие, което да размести пластовете му, не просто да го погъделичка по това, което вече знае. И това се случва!“ – сподели проф. Маргарита Младенова.

„Всяко проучване трябва да се наблюдава и през една критична призма, но като общ процент това е много оптимистично явление и резултат – дори и някой да иска да си направи сам комплимент, че ходи на театър по други причини, това означава, че има и вътрешна цел – да се придвижва към тази мотивация. След периодите на лутане, има калибриране и връщане в орбитата на мотивация за посещаване на театър не е вторична и предизвикана от някакви задължения, а заради самия театър…“ – допълни Явор Гърдев.

Другата голяма тема, която беше засегната в разговора, беше свързана с началото, средата и края на творческия процес, за паметта за театралното преживяване, за носталгията и странната фаза, в която вече си вън от един процес, но по някакъв начин си още в него, желанието за връщане, готовността за нещо следващо, местата за репетиция, животът на един театрален спектакъл.

„Обикновено гледащите от салона ще гледат тези на сцената не колко добре си казват текста, а как тези на сцената могат да правят нещо, което ние в салона не можем да правим. Т.е. те ще пропускат енергия през тях и пропускайки тази енергия, ние гледаме как тя модифицира материята в реално време. Правейки тази алхимична операция, всъщност ние работим затова тя да може да бъде възстановена всяка веер, когато представлението се играе, т.е. тя да няма край, да резонира в безкрайното“ – според Галин Стоев.

Целият разговор с режисьорите Галин Стоев, Явор Гърдев, Иван Добчев, Маргарита Младенова и Антон Угринов вижте тук:

https://www.vbox7.com/play:653bff8925

https://www.vbox7.com/play:d306588d83

https://www.vbox7.com/play:b6ab01a4c4

*

_{Европейската Нощ на театрите е платформа, която обединява всички, имащи отношение към театъра и сцената за създаване и показване на качествено театрално изкуство, без граници, езикови, религиозни или етнически бариери. Зад идеята стои Елеонора Роси (Франция), но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватска - иницииран от Children’s Theatre Dubrava и Šibenik Theatre. Форматът събира хиляди почитатели и зрители. Само година по-късно се превръща в национално събитие, в което участват почти всички значими хърватски театри и театрални трупи. Поетапно към инициативата се включват Босна и Херцеговина, Черна гора, Словакия, Австрия, Словения, Финландия, България, Белгия, Сърбия и Чехия.}