В тематичния панел в Live Cam-a на десетата Нощ на театрите, посветен на българската драматургия, гост беше драматургът на Пловдивския театър – Александър Секулов. Той сподели, че „има добър драматургичен процес, наличие на няколко поколения български драматурзи и всичко това се появява поради една причина – защото има зрители“.
Изследователите твърдят, че в българската литература в края на ХХ век имаше няколко съществени недостига по отношение ба жанровата система. 90-те години бяха времето, когато се осъществи истински езиков взрив на поезия, на нова и силна поезия. Същевременно обаче имаше недостиг на стойностни произведения в областта на прозата и най-вече в драматургията. Но от 2000 г. насетне се забелязва нормализация в жанровата система, а . българската литература става все по-цялостна – има и поезия, и проза, и критика, и драматургия. И съвременната драматургия върши това: оцелостява съвременната литература и култура. Защото една култура не може да не бъде цялостна.
Освен по сцените обаче българската драматургия има нужда да бъде съхранена и в подходяща платформа – дигитална библиотека, която да събере богатството на българското драматургично творчество. „Това начинание ще даде съвършено друга платформа на българския драматургичен текст – ще е възможно той да бъде четен в рамките на цялата държава, а чрез синопсисите на английски ще бъде достъпен и като експортен продукт“ – сподели Александър Секулов.
На въпроса „Как се става драматург?“ отговорът беше „драматург се става, когато имаш театър и режисьор“, а драматизацията е „много необходима като стъпало за развитието на всеки драматург“.
Целият разговор с Александър Секулов вижте тук: https://www.vbox7.com/play:b3cfc471ec
Европейската Нощ на театрите е платформа, която обединява всички, имащи отношение към театъра и сцената за създаване и показване на качествено театрално изкуство, без граници, езикови, религиозни или етнически бариери.
Зад идеята стои Елеонора Роси (Франция), но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватска - иницииран от Children’s Theatre Dubrava и Šibenik Theatre. Форматът събира хиляди почитатели и зрители. Само година по-късно се превръща в национално събитие, в което участват почти всички значими хърватски театри и театрални трупи. Поетапно към инициативата се включват Босна и Херцеговина, Черна гора, Словакия, Австрия, Словения, Финландия, България, Белгия, Сърбия и Чехия.
