Не срамежливо, а жадно гледа младата българска столица към Европа в първите години след Освобождението. Градът сякаш няма търпение да хвърли ориенталските си одежди: конакът се превръща в княжески дорец, криви и кални сокаци се изправят в широки павирани булеварди, на мястото на кирпичени съборетини никнат красиви сгради, проектирани от талантливи европейски архитекти, дошли да градят новата държава. В страната се завръщат и първите българи, завършили елитни политехники в Европата, които скоро ще оставят оригинален архитектурен почерк върху бързо променящата се градска среда в следосвобожденска България.
Десетилетията от 1881 до 1900 г. са време на стремително преобразяване на столицата, чийто център се оформя от стилово издържани, масивни и добре построени обществени и частни сгради. Покрай новодошлите строители на България, чуждите дипломати, чиновници и предприемачи, пристигнали по работа в новата държава, се появява и нужда за устойването им, а в София, освен ханове, по това време няма нито един хотел, който да си заслужава името. Скоро и това ще се промени.
Срещу Княжеския дворец, редом с Градската градина в периода 1882-1885 г. по проект на тогавашния градски архитект - чеха Антонин Колар, се издига зданието на хотел „България“. Това е първият луксозен хотел в София и страната. Като архитект Антонин Колар залага на строгите ренесансови форми, с богато разнообразие от класически и барокови детайли и орнаменти, което превръща хотела в централната част на София в радваща окото на ценителя гледка и привличащо място. По сведения на чуждестранни пътешественици, доведени от любопитството си и от желание да опознаят новата държава и столицата й, едва що появили се на европейската карта, хотелът не отстъпвал по нищо на тези в големите европейски градове.
„Близо до "конака" (дворецът на княза) се издига едно доста голямо триетажно здание — хотел "България". Подир Нишкия и Пиротския хотели аз се бях вече примирил с мисълта, че от доста дълго време не съм спал в спокойно легло, и заради това, лесно е да си представите, колко приятно бях изненадан, кога видях, че ми дадоха една приветна, удобна стая със салонче, и, което е най важното, легло меко, чисто и дори елегантно“, споделя в пътеписа си „Два месеца в България – бележки на един очевидец“ (годината е 1886-та) италианският пътешественик Вико Мантегаца.
Изглежда хотелът е много добре поддържан през следващите десетилетия и е запазил висок стандарт за обслужване на гостите, ако се съди по впечатленията на французина Шардон, публикувани през 1912 г. в илюстрованото списание "Светлина": „Настаниха ме в един хотел, който по чистота, мобилировка и комфорт не стоеше много далеч от нашенските: огледала, тапети, парно отопление, електрик, бани, асансьори – нищо не липсваше. Лакеите се надпреварваха да ме отрупват с приветливи фрази комбинирани от цели дузини френски думи и които биваха принудени да млъкнат, щом изразходваха всичкия си запас от френски изрази, тогава пак с приятна усмивка и грациозни поклони даваха да разбера, че те пак са готови на услугата ми.“
На същия французин София дължи и едно похвално признание за вече европейския си вид: „Централната част е чисто павирана и там твърде удобно припкат с всички сила елегантни фаетони, разновидни автомобили, електрически трамваи, велосипеди.“
От стаите на хотел „България“ в сърцето на София към света е вървяла интересна кореспонденция - като това писмо от същата 1912 г., месец преди да избухне Балканската война, което британецът Обри Станхоуп, кореспондент на в. „Ню Йорк хералд“, изпраща на британската аристократка лейди Анна:
Гранд хотел „България“
София, 25 септ. 1912 г.
Моя скъпа лейди Анна,
Тъкмо приключих едно много интересно пътуване през столиците на граничните балкански държави, тоест Константинопол, Атина, Белград и София.
Българите са много интересен народ, а страната, притежаваща добро управление и трезво, трудолюбиво и разумно население, е в състояние на пълен просперитет. София е красив малък град, изпълнен с чудесни сгради и широки добре павирани улици, като навсякъде се строят хубави и модерни здания. Тъкмо привършва градежът на нова катедрала с удивителни златни кубета и куполи по руски образец. Почти е завършена една голяма, огромна обществена баня, която струва 160 000 лири и ще бъде сред най-красивите такива постройки в Европа. В действителност до няколко години София обещава да се превърне в град за пример. Днес беше пазарен ден и селяните прииждаха на големи групи от близките околности. Те са изключително живописни, тъй като всички са облечени с традиционните си носии. Всяко село има своя отличителен костюм. Изпращам ти няколко картички.
С най-мили поздрави: Твой винаги любящ, Обри Станхоуп
Безброй истории за своите обитатели помни стария грандхотел. Сред тях са политици и авантюристи, пътешественици и търговци, писатели, музиканти, кинозвезди, журналисти. Може би най-значимата фигура сред тях или поне човекът, дал най-голям принос, за да научи света повече за новата българска държава е Джеймс Баучер. Прекалал четвърт век от живота и кариерата си в България, „наистина, той вероятно бе най-верният и непоколебим приятел, когото някога е имал българският народ“, както пише по повод смъртта му в. Таймс. И още от публикацията на авторитетното английско издание, в памет на Джеймс Баучер, озаглавено „Английският герой на България“:
„След като се отказа от преподавателския пост в Итън, Баучер се обърна към журналистиката и бе назначен за кореспондент на „Таймс“ в Атина. След това бе прехвърлен в София и в продължение на близо 25 години, прекъснати от Великата война, България бе негов дом. Там, бидейки ерген, той живя живот, който напълно подхождаше на скромната му природа. Неговата малка всекидневна на втория етаж на хотел „България“, в сърцето на София, се превърна в прибежище за българи от всички класи, чакащи англичанинът да даде своето мнение и съвети по всякакви въпроси.“
В продължение на 25 години Джеймс Баучер не просто съобщава на света най- важните новини, свързани с България, но ги преживява лично, ангажиран със съдбата на страната и Балканите. До самото начало на Междусъюзническата война се опитва да използва цялото свое влияние, за да я предотврати, но за съжаление усилията му не се увенчават с успех. Баучер е лично ангажиран с каузи като създаването на Балканския съюз, освобождението на Македония, правата на албанците и т.н . При новината за смъртта му пред Гранд хотел България се събират стотици хора, дошли да засвидетелстват почитта и благодарността си към сърцатия ирландски журналист, застъпник за българската кауза.
През годините след войните София продължава бързо да се променя. Новопостроени сгради в центъра й засенчват някои от ембематичните постройки, оформяли облика му от края на 19-ти век. Подобна съдба сполетява и хотел „България“, който отстъпва мястото си като център на обществения живот в столицата на нов - комплекс „България“, създаден от архитектите Ст. Белковски и Ив. Данчов по поръчка на инвеститора – Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество. Строежът, който струва значителните за онова време 85 млн. лева, е завършен за рекордните две години и през есента на 1937 г. се откриват новият „Гранд хотел България“, както и концертната зала „България". Залязва славата на неговия предшественик, положил началото на европейския стандарт за хотелиерство и обслужване, а спомените и историите, свързани с него, се покриват с прахта на забравата. Днешните софиянци свързват представата за хотел „България“ най-вече с тази постройка на бул. „Цар Освободител“, а сградата на стария Гранд хотел на ул. „Дякон Игнатий“1, основно реконструирана, но съхранила оригиналната си фасада, в наши дни е централата на Българската банка за развитие.
Преди 130 години: как беше изградена Централната гара в София" title="
