Д ържава от еврозоната е подала официално възражение срещу проекта за българската възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука. Това става ясно от документ на Съвета на Европейския съюз, предоставен частично след заявление за достъп до обществена информация, изпратено от редакцията на Vesti.bg.
Отговорът на Генералния секретариат на Съвета на ЕС от 10 юни 2026 г. потвърждава съществуването на документ № 9874/26, представляващ информационна бележка от 29 май 2026 г., свързана с възражение срещу проект за възпоменателна монета от 2 евро.
В документа се посочва, че България е внесла за одобрение проект за възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука, съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 729/2014 на Съвета от 24 юни 2014 г. относно номиналите и техническите спецификации на евромонетите, предназначени за обращение. Останалите държави членки са били уведомени за предложението на 20 май 2026 г.
Съгласно член 10, параграф 4 от същия регламент всяка държава членка от еврозоната има право в срок от седем дни след уведомяването да подаде възражение срещу предложен дизайн, ако той е вероятно да предизвика неблагоприятни реакции сред нейните граждани.
От публикуваната част на документ № 9874/26 става ясно, че на 27 май 2026 г. такава държава е подала възражение срещу българския проект.
„Държавите членки се уведомяват, че DELETED е подала такова възражение на 27 май с писмото в приложението“, се казва в документа, като името на държавата е заличено в публичната версия.
В отговора до Vesti.bg Генералният секретариат на Съвета на ЕС уточнява, че документът съдържа писмо и информация за държавата членка, подала възражението срещу предложението на България за възпоменателна монета, посветена на българската азбука.
От институцията обаче отказват пълен достъп до документа. Като мотив се посочва, че писмото представлява документ на трета страна, държава членка на ЕС, която изрично се е противопоставила на неговото разкриване на настоящия етап от процедурата.
„След внимателно разглеждане на всички принципи, свързани с това искане, Генералният секретариат на Съвета стига до заключението, че трябва да откаже достъп до писмото и информацията относно съответната държава членка на този етап, тъй като подобно разкриване би подкопало сериозно много деликатния процес на вземане на решения, който продължава, както и защитата на обществения интерес по отношение на паричната политика“, се посочва в отговора.
От Съвета на ЕС допълват, че към момента не разполагат с други документи по искането. Според институцията до този етап не са провеждани заседания на Съвета или на негови подготвителни органи, на които въпросът да е бил включен в дневния ред.
Кой спря първата българска възпоменателна монета от 2 евро - тайно възражение в ЕС
По-рано тази седмица Цвета Кирилова от сдружение „Азбукари“ публикува във Facebook информация по случая, позовавайки се на документи на Съвета на ЕС.
Според нейната публикация България е внесла официално за одобрение проекта за възпоменателната монета „Българската азбука“ на 19 май 2026 г. с документ № 9435/26. Тя посочва, че впоследствие на 29 май 2026 г. е разпространен документ № 9874/26, който потвърждава, че държава от еврозоната е подала възражение срещу проекта, като в публичната версия името на държавата е заличено.
Кирилова отбелязва още, че всички последващи нумизматични каталози, специализирани издания и програми на Българската народна банка продължават да посочват монетата като планирана за издаване през втората половина на 2026 г. с тираж от 1 милион броя.
По думите ѝ това е „силен индикатор, че възражението не е довело до отпадане на емисията или че впоследствие въпросът е бил решен по процедурен път“.
В публикацията си тя посочва още, че към момента няма публикуван документ на Съвета на ЕС, който да разкрива коя е държавата, подала възражението, както и че всички твърдения в социалните мрежи, които посочват конкретна държава, не са подкрепени с официален източник.
Според публикуваната от нея информация дизайнът на монетата представлява композиция от букви на кирилица и надпис „БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА“. Автори на проекта са Светлин Балездров и Стоян Дерчев.
Кирилова припомня също, че след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на ЕС наред с латиницата и гръцката азбука. По тази причина кирилицата присъства върху евробанкнотите, а с въвеждането на българските евромонети присъствието ѝ се разширява и върху евромонетите.
В публикацията си тя отбелязва, че най-важният оставащ въпрос е коя държава е подала възражението и на какво основание, като подчертава, че официалният документ по този въпрос все още не е публичен.
Кирилова посочва още, че предположенията, че това е Австрия, към момента не са подкрепени с официален източник.
