М аксималният осигурителен доход и минималните осигурителни прагове по икономически дейности може да бъдат повишени по-сериозно през следващите години. Такава прогноза направи пред БНР икономистът и преподавател доц. Щерьо Ножаров.
Според него причината е в големите дефицити в пенсионно-осигурителната система, които ще наложат търсенето на повече приходи.
„Вероятно ще бъде доста по-шоково от вдигането през тази година. И максималният, и минималните осигурителни прагове по браншове“, коментира доц. Ножаров.
Ставките може да останат същите
Икономистът очаква евентуалната промяна да не бъде представена като увеличение на осигурителната тежест, тъй като самите ставки може да останат без промяна.
Вместо това може да се повишат доходите, върху които се начисляват вноските.
По думите на доц. Ножаров това на практика ще означава „доста по-висока данъчно-осигурителна тежест“, въпреки че процентите на осигурителните вноски няма да бъдат увеличени.
При такъв подход работодателите и осигурените ще плащат по-високи суми, защото вноските ще се изчисляват върху по-голям осигурителен доход.
Очаква се натиск за намаляване на дефицита
Според доц. Ножаров важна проверка за бюджета ще бъде оценката на Европейската комисия на 15 октомври.
Той посочи, че проектът за бюджета за 2027 г. задължително трябва да бъде съгласуван с Комисията, която има право да го върне.
Икономистът очаква Брюксел да поиска от правителството по-сериозно намаляване на дефицита както чрез увеличаване на приходите, така и чрез ограничаване на разходите.
В решението на Министерския съвет за откриване на бюджетната процедура е предвидено Министерството на финансите да внесе проектите за промени в данъчните закони на 14 септември.
Здравко Марков: Няма да вдигаме данъци и осигуровки в Бюджет 2027
Възможни са по-високи такси
Доц. Ножаров прогнозира и увеличение на различни видове такси, сред които екологичните и продуктовите.
По думите му те представляват „скрити косвени данъци върху бизнеса и потреблението“.
Той очаква част от мерките в бюджета за 2027 г. да бъдат насочени и към борба със сивата икономика.
Парите по ПВУ няма да намалят дефицита
Икономистът коментира и плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост.
По думите му България е получила около 68% от средствата, а дали ще получи останалите плащания зависи от приключването на заложените реформи и инвестиционни проекти.
Остри критики към бюджета от опозицията: Погром над българските граждани
Той допуска, че страната може да получи поне 85% от целия ресурс, което би осигурило над 1,5 млрд. евро допълнителна ликвидност за бюджета.
Тези средства обаче няма да намалят самия дефицит, а ще помогнат за покриване на текущите плащания, уточни доц. Ножаров.
Какво се очаква за минималната заплата
По отношение на минималната работна заплата доц. Ножаров уточни, че е замразен механизмът за определянето ѝ, а не самата заплата.
Според него в рамките на тристранното сътрудничество вече са обсъждани различни варианти и има готови модели за промяна.
Очакването му е бъдещият механизъм да бъде обвързан с производителността на труда.
На какво стъпва прогнозата
Прогнозата на доц. Ножаров се основава на няколко свързани фактора: дефицитите в пенсионно-осигурителната система, очаквания натиск от Европейската комисия за ограничаване на бюджетния дефицит и необходимостта държавата да увеличи приходите.
Затова той очаква мерките да бъдат насочени не толкова към пряко повишаване на данъчните и осигурителните ставки, колкото към по-високи осигурителни прагове, увеличение на определени такси и ограничаване на сивата икономика.
Добави ни в предпочитани източници в Google
