С тойността на потребителската кошница през септември тази година нараства с 0,5% в сравнение с предходния месец август. Това съобщи Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
„Наблюдава се задържане на месечна база, но вече при достигнати високи от предходните години“, посочи тя.
От КНСБ представиха данните от наблюдението на цените на 21 стоки от малката потребителска кошница за предходния месец.
По-значително нарастване през септември спрямо август има при пилето (с 2,8%), при краставиците (с 1%) и при чаша кафе (+13). Увеличението при кафето се обяснява и с общия ръст на цената на суровината от края на 2024 г. насам. Леко намаление на месечна база се отчита при минерална вода. Цената на баничката се задържа. При бензина също има задържане на цената на месечна база, показват данните на КНСБ
Цените на дребно и на едро са със сериозни отклонения, отчитат също от синдиката. Данните на КНСБ сочат, че има „типична надценка на продукти в диапазон 23-71% на стоките при търговия на дребно“. При ориза, прясното мляко, сиренето, яйцата, домата и др. надценката е над 50% за крайния потребител спрямо борсовата.
В малките търговски обекти при 10 от 17 наблюдавани позиции се поддържат по-ниски цени спрямо големите вериги – в диапазон от – 6 до – 12%.
От КНСБ коментираха, че продължават и различията по региони по отношение на цените.
КНСБ са сравнили и цените от малката потребителска кошница у нас и в други държави от Европейския съюз (ЕС). Цената на брашното и прясното мляко у нас е най-висока в сравнение с Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния. Средната цена на прясното мляко в Германия е 1,79 евро, а във Франция – 1,37 евро, докато в България е 1,82 евро.
Малката потребителска кошница, която за България е на стойност 57,15 евро, може да бъде закупена от един гражданин с минимална работна заплата 9,6 пъти в България, а 16,5 пъти в Румъния, каза още Иванова. "В Нидерландия тази кошница с най-необходимите продукти би била закупена 33,4 пъти", добави тя.
"За нас е обнадеждаващо, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започва да генерира важни, в същото време и смущаващи, данни за състоянието на пазара особено за хранителните стоки", коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
"Когато се констатира, че има наистина отклонение от закона и от пазарните правила, както и икономически необосновани цени, то КЗК и Комисията за защита на потребителите трябва да налагат санкции", смята той.
По думите му, само тогава хората ще повярват, че има държава, която ще защити интересите им.
