С около 20-30 стотинки се очаква да поскъпне най-масовият заводски хляб.
Това обявиха на пресконференция от Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България.
Това означава, че той ще струва около 1,20 - 1,40 лв. за килограм (брашно ТИП 500), при сегашна цена от около 1,10 лв., каза Николай Тапаров, зам.-председател на камарата.
Хлябът вече поскъпна един път и второто увеличение предстои, като до края на месеца изтичат предизвестията към търговските вериги.
Единна цена за цяла България не може да бъде обявена, тя ще варира плюс, минус 5-10%, казаха от браншовата камара.
Според тях "драми" няма, защото ядем най-евтиния хляб (с около 73% по-евтин) от средноевропейската цена. От камарата показаха внесен у нас германски хляб - от 2,79 лв за 400 грама. В Гърция той е 4 евро за килограм, а в съседна Румъния - традиционно с около 40% по-скъп, отколкото у нас.
От браншовата камара отрекоха да има картелни споразумения за повишаване цената
на хляба и подчертаха, че продуктът е зависим от определени реални икономически показатели. Индустриалните производители апелираха още да се спре със спекулацията по отношение на ниското качество на българския хляб.
Радваме се на около 40 вида хляб и досега няма никой отровен от него, каза Тапаров. Той упрекна част от журналистите, които с некоректни и недобронамерени репортажи по думите му са изплашили потребителите и са внесли недоверие в тях.
От камарата увериха още, че анализите направени от тях в Института по хигиена във Виена, на който те имат пълно доверие, са показали отлично качество.
За справяне със сивия сектор хлебопроизводителите предлагат въвеждане на онлайн връзка със системата на Националната агенция по приходите (НАП) за всеки от тях, като за неспазване на това изискване обектът да бъде затварян.
По този начин според тях НАП ще може да контролира дали произведеното количество хляб отговаря на това в търговската мрежа.
За борбата със сивия сектор от БКИХСБ предлагат още премахваме на натуралната рента и продажбата на хляб с купони, както и преминаването изцяло към банкови разплащания за брашното.
Сред мерките са още задължителна регистрация по ДДС на всеки хлебопроизводител или сладкар, без разлика от мащаба на производство. Тези предложения са депозирани още преди пет месеца в Министерството на земеделието и храните, каза Николай Тапаров.
Той посочи, че към момента организацията обединява производители с над 80% от пазарния дял от производството на хляб и хлебни изделия у нас.
Няма практика в Европа и света на ниво браншови организации да се говори за цени,
особено за проценти увеличения, защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) може да се самосезира, коментира миналата седмица земеделският министър Мирослав Найденов.
У нас вече има осъдени браншови организации за картелни споразумения за някои продукти, за олиото вече има такъв прецедент, припомни той.
