- НАТО започва преговори за нови военни цели до 2029 г., включително нужните войски, оръжия и финансиране за възпиране на Русия.
- Основни спорове са как Европа да компенсира евентуално изтегляне на американски сили, как да се разпределят разходите и кои регионални заплахи да получат приоритет.
- Съюзниците обсъждат баланса между дронове и конвенционални оръжия и как да приложат уроците от Украйна, без да копират изцяло нейния модел на война.
5 fights that will shape NATO’s next Russia war plans https://t.co/dpSP5fAnUg
— GellilyfdyNewydd-Emlyn (@HywelEmlyn91753) October 19, 2026
Този месец НАТО започва преговори за въоръжените сили и оръжията, от които съюзниците ще се нуждаят, за да се защитят от руска атака, както и за начините, по които ще финансират тези способности.
Преговорите ще определят целевите военни способности за 2029 г., като от всяка от 32-те държави членки на НАТО ще се изисква да осигури конкретни военни сили и оборудване.
Крайният срок повишава зaлoзитe: европейски представители предупредиха, че дотогава Русия може да е готова да нападне страна от НАТО.
Същевременно администрацията на Тръмп обмисля значително съкращаване на американските сили в Европа. Това може да остави алианса с недостиг на военнослужещи и ключови способности, включително самолети-цистерни за дозареждане във въздуха, ракети с голям обсег и средства за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка.
Преговорите ще проверят доколко всяка държава е готова да увеличи разходите си за отбрана, колко може да постигне Европа без САЩ и дали военните планове на НАТО трябва да разчитат повече на технологии като роботиката и изкуствения интелект.
„Ще бъде трудно“, заяви високопоставен дипломат от НАТО, на когото, както и на други събеседници, е предоставена анонимност, за да говори свободно по деликатната тема. „Разпределянето на тежестта, САЩ, съчетаването на нивото на амбициите с политическите приоритети... това е огромно предизвикателство“, допълни дипломатът.
В следващите дни съюзниците в НАТО ще започнат обсъжданията на общите насоки за новите цели, известни като „Политически насоки“ (Political Guidance). Това е първата стъпка от пететапния Процес на отбранително планиране на НАТО.
„Амбицията ни е това да бъде цикъл на трансформация, а не нещо, взето направо от готовия каталог“, заяви френският адмирал Пиер Вандие, върховен главнокомандващ на НАТО по трансформацията и ръководител на алианса по въпросите на бъдещото водене на война.
Екип POLITICO е разговарял с 15 настоящи и бивши представители на НАТО и дипломати, за да очертае петте основни дебата, които вероятно ще определят преговорите.
Срещата на върха на НАТО във Вилнюс - акцентите
- 1. Определяне на амбициите
Най-важният въпрос ще бъде колко точно войници и военни способности са готови да осигурят съюзниците, параметър, известен като „ниво на амбиция“.
Исторически съюзниците в НАТО са се споразумявали, че освен силите, необходими за големи военни операции, трябва да разполагат с още 18 резервни бригади, всяка с около 5000 военнослужещи. Те биха могли да изпълняват по-малки мисии за управление на кризи извън територията на Алианса, като тези в Афганистан или Косово.
Натискът от страна на САЩ Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност, подход, наричан „НАТО 3.0“, може да накара съюзниците да намалят или дори да премахнат изискванията за участие в по-малки операции.
Ще бъде обсъдено и дали самият процес на планиране трябва да се ускори в бъдеще в отговор на стремителното развитие на бойните технологии, от изкуствения интелект до наземните роботи.
Съюзниците вероятно ще разгледат и въпроса как да осигурят конвенционална военна подкрепа, например сухопътни войски или самолети, на държави с ядрени оръжия като Великобритания и САЩ.
„Конвенционалната подкрепа и свързаните с нея способности определено са част от Процеса на отбранително планиране на НАТО“, заяви Насима Бароуз, директор по ядрената политика на алианса. „Това е едно от основните послания, които подчертаваме в рамките на предстоящите преговори“, допълни Бароуз.
Европа успя да задържи Тръмп в НАТО - а сега какво следва?
- 2. Запълване на американската празнина
Над преговорите тегне предстоящият преглед на американските сили в Европа от страна на Пентагона. Още по-рано тази година Вашингтон изтегли от набора сили, на които НАТО може да разчита, стратегически бомбардировачи, изтребители, дронове, подводници и военни кораби.
Резултатите от прегледа ще бъдат обявени през декември, по средата на преговорите в НАТО. Това поражда опасения, че процесът може да се забави. Съществуват и притеснения, че САЩ могат да изтеглят способности, от които Европа се нуждае, например тежки транспортни самолети.
Стремежът на Вашингтон да ограничи военното си присъствие в Европа ще предизвика надпревара между съюзниците за заместване на американските способности. Това ще отвори дебат за справедливото разпределение на тежестта, разговор, който вероятно ще бъде много труден, тъй като националните бюджети са под все по-голям натиск.
„Не толкова отдавна целият процес на НАТО изглеждаше така: изчисляваш от какво се нуждае алиансът и когато установиш, че не разполагаш с всичко необходимо, САЩ запълват празнините“, заяви Камий Гран, ръководител на лобистката организация в отбранителния сектор ASD и бивш високопоставен представител на НАТО. „Това вече не е така“, допълни Гран.
Един от начините за справяне с проблема е да се премине от конкретни изисквания за оръжия към възлагане на задачи на отделните държави, например техните въоръжени сили да унищожат руски командни пунктове. Това би осигурило по-голяма гъвкавост на европейските съюзници, които нямат достъп до американски оръжия като крилатите ракети „Томахоук“.
„Не е необходимо да разполагаме с хиляди „Томахоук“... можем да имаме хиляди по-евтини алтернативи с ниска цена“, заяви Фабрис Потие, бивш директор по стратегическото планиране на политиките в НАТО, който сега е главен изпълнителен директор на консултантската компания Rasmussen Global.
- 3. Регионални различия
Фокусът върху Русия вероятно ще породи напрежение със съюзниците, които се тревожат и за други заплахи.
На теория НАТО се придържа към подход за сигурност във „всички посоки“, на 360 градуса. На практика фокусът на алианса се измести на изток след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г., а през последната година и на север, след като НАТО създаде мисия в Арктика, до голяма степен в отговор на натиска на Доналд Тръмп във връзка с Гренландия.
Някои съюзници искат по-голямо внимание към южния и югоизточния фланг на алианса. Сред проблемите са присъствието на руски наемници в Либия, възможността миграцията да бъде използвана като оръжие и засилената активност на подводници, както и атаките с дронове срещу плавателни съдове в Черно море.
„Твърде много внимание се отделя на севера“, заяви втори дипломат от НАТО. „Трябва да променим курса“, допълни той.
Европа успя да задържи Тръмп в НАТО - а сега какво следва?
- 4. Повече дронове или повече танкове
Войната с дронове, която доминира на фронтовата линия в Украйна, вероятно ще предизвика дебат за баланса между увеличаването на безпилотните способности и продължаващото натрупване на конвенционална военна техника като танкове и артилерия.
Повечето съюзници планират да увеличат използването на безпилотни системи.
Тази година Великобритания обяви създаването на „хибриден флот“, който ще разчита на автономни плавателни средства, включително безпилотни подводни апарати от тип 93. Франция е предвидила около 8,4 млрд. евро за дронове и боеприпаси със самонасочване към целта, които могат да кръжат във въздуха, преди да атакуват. Германия пък ще създаде първия си специализиран полк за дронове през следващата година.
Трудностите на европейските държави при набирането на военнослужещи също са част от дебата, отбеляза Гран. „Една от причините всички да се насочват към повече безпилотни системи е, че обществата ни застаряват, имаме проблем с недостига на личен състав“, допълни Гран.
Държавите трябва да намерят начин и да догонят технологичното развитие на Русия, без да надхвърлят възможностите на националните си бюджети за отбрана.
Вандие заяви, че Русия произвежда по 9 милиона дрона годишно, мащаб, който изисква „доста радикални усилия“ от страна на алианса. Според него едно възможно решение е модел на абонамент за актуализации на военното оборудване, който да предотврати моралното остаряване на оръжейните системи.
Рюте: Никой никога не трябва и да помисля да ни напада
- 5. Уроците от Украйна
Повечето съюзници в НАТО са съгласни, че Украйна допринася за тяхната сигурност благодарение на голямата си армия, натрупала значителен боен опит, както и на бързото развитие на технологиите ѝ за дронове във въздуха, по море и на сушата, системите за противовъздушна отбрана, ракетите и усъвършенстваната система за управление на бойните действия Delta.
Това кара някои държави да настояват за по-тясно военно и промишлено сътрудничество с Украйна. Други обаче призовават към предпазливост, тъй като войната в Украйна се различава от военната доктрина на НАТО, която залага на бързи маневрени действия, превъзходство във въздуха и високоточни удари от голямо разстояние.
„Този конфликт ни дава изключително ценни уроци, които трябва да усвоим“, заяви върховният главнокомандващ на НАТО, американският генерал Алексъс Гринкевич, пред Европейския парламент по-рано този месец. „Но не искаме да водим война от този тип“, посочи още Гринкевич.
