П о цени на някои храни България вече е достигнала 91% от средните нива в ЕС, а при отделни стоки цените са 130-140% от европейските. В същото време доходите у нас са едва 68% от средните за Съюза. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в интервю за „24 часа“.
Той предупреждава, че при такава разлика номиналното увеличение на заплатите не е достатъчно. Доходите растат, но инфлацията отнема голяма част от ефекта, а хората с най-ниски възнаграждения реално обедняват.
КНСБ не приема минимална заплата под 690,44 евро
За минималната работна заплата Димитров е категоричен, че действащият досега механизъм не е отменен, а само замразен. По него размерът за 2027 г. би бил 690,44 евро и за КНСБ всичко под тази сума е неприемливо.
При новия договорен механизъм и използването на реалните показатели горната граница достига 672,80 евро. Затова синдикатът не приема той да бъде приложен за 2027 г., още повече че в Конституционния съд има висящо дело за начина, по който текстът в Кодекса на труда е бил замразен.
Димитров призовава правителството да изчака решението на съда, преди да определи минималната заплата за следващата година. Новият механизъм не се отхвърля - очакването е той да започне да действа в пълен обем при определянето на минималното възнаграждение за 2028 г.
Докога България ще е страна на евтиния труд
Издръжката на живот ще стане важен показател
Една от основните промени е включването на издръжката на живот при оценката дали минималната заплата е достатъчна.
В момента НСИ не изчислява официално този показател. Предстои да бъде разработена методология, а първите официални изчисления трябва да бъдат направени до средата на следващата година.
Двата основни показателя, договорени във връзка с европейската директива, са 60% от медианната брутна заплата за предходната година и размерът на издръжката на живот.
По методиката на КНСБ необходимият чист месечен доход за тричленно семейство е 1491 евро, а за един работещ, който живее сам - 828 евро.
Синдикатът ще участва в подготовката на методологията, но окончателните изчисления ще бъдат на НСИ. Димитров не очаква резултатите им да се различават съществено от тези на КНСБ.
С какво да се обвързват заплатите на учители, полицаи и военни
По време на преговорите за минималната заплата не е обсъждан въпросът за замразените механизми, които обвързват възнагражденията на учители, полицаи и военни със средната заплата за страната.
КНСБ е готова да обсъди промяна на показателя, спрямо който се определят тези възнаграждения. Ако НСИ започне официално да изчислява издръжката на живот, синдикатът предлага именно тя да бъде използвана вместо средната работна заплата.
Логиката е първо доходът да покрива необходимото за издръжка, а след това да се надгражда според сложността и оценката на труда.
КНСБ настоява още минималната заплата да бъде напълно отделена от социалните помощи, плащания и обезщетения и да остане единствено възнаграждение за нискоквалифициран труд при осемчасов работен ден.
КНСБ очаква минимална заплата до 680 евро
„Политика по доходите“ липсва от управленската програма
Това е и една от най-сериозните критики на синдиката към програмата на кабинета.
„Политика по доходите“ липсва в документа от над 200 страници, казва Димитров. Правителството заявява намерение България да се откаже от модела на евтиния труд и да се насочи към икономика с по-висока добавена стойност и производителност. КНСБ подкрепя целта, но не вижда как тя ще доведе до повече пари за работещите.
Икономическият растеж сам по себе си не означава автоматично увеличение на заплатите. За това са нужни целенасочена политика по доходите и колективно трудово договаряне.
Другата критика е, че потреблението на домакинствата не е изведено като важен двигател на икономическия растеж. Ако то бъде ограничено чрез твърде бързо свиване на бюджетния дефицит, резултатът може да бъде слаб растеж или дори рецесия при продължаваща инфлация.
Какво одобрява КНСБ в програмата
Димитров посочва и редица положителни намерения.
Сред тях са мерките срещу сивата икономика и за по-висока събираемост на приходите, въвеждането на анализ „разходи-ползи“ при публичните инвестиции, приоритизирането на капиталовите разходи и усилията за по-добро усвояване на европейските средства.
КНСБ подкрепя и намерението за възстановяване на индустриалния потенциал, но иска конкретни планове за отделните сектори.
При дигитализацията и навлизането на изкуствения интелект синдикатите настояват работниците да участват още при обсъждането на промените, а не след въвеждането им. Трябва предварително да се оценява как новите технологии ще се отразят на работните места и натоварването.
Димитров поставя и въпроса за енергетиката. За КНСБ не е достатъчно ясно как ще се преструктурира въглищният сектор и как ще функционира холдингът „Марица Изток“. Без сигурна енергия на конкурентни цени индустриалното развитие трудно може да бъде устойчиво.
КНСБ иска по-ясна пенсионна реформа
При пенсиите и общественото осигуряване синдикатът също не вижда достатъчно конкретика.
КНСБ настоява за реформа, която едновременно да осигури адекватни пенсии, финансова устойчивост и ясна връзка между внесените осигуровки и правата на хората.
Сред въпросите, които трябва да бъдат решени в тристранния диалог, са тежестта на осигурителния стаж, размерът на дохода, който пенсията замества, и осигуряването при новите форми на труд.
Социалните плащания трябва да бъдат свързани с обективен критерий като линията на бедност, а ефектът от социалната политика да се измерва чрез реалното намаляване на бедността и неравенствата.
За обезщетението за безработица КНСБ настоява да се спазва принципът в закона - 60% от осигурителния доход на лицето.
Цените: „Борбата не е много успешна“
На въпрос как оценява действията на кабинета срещу поскъпването Димитров отговаря кратко: „борбата не е много успешна“.
Сезонно поевтиняване има при част от плодовете и зеленчуците, но останалите основни хранителни стоки остават скъпи.
Допълнителен натиск идва отвън - от петрола и горивата. Димитров очаква цените по бензиностанциите да продължат да растат и посочва, че състоянието на газовите запаси също не дава основания за спокойствие.
Димитров очаква КЗК да има по-силен ефект
Програми като „Кошница за грижа“ сами по себе си няма да свалят цените, смята президентът на КНСБ. За това е нужна по-сериозна намеса чрез регулаторите.
Най-силният инструмент според него е Комисията за защита на конкуренцията.
КЗК трябва да се произнесе по повече от 10 производства в области като млечните продукти, храните, лекарствата и обществените поръчки.
Санкции до 10% от годишния оборот при доказано непазарно поведение могат да имат сериозен възпиращ ефект. Кабинетът трябва да даде възможност на регулаторите да си свършат работата и при необходимост да направи законодателни промени.
Димитров обаче отново връща разговора към доходите. По думите му политика по доходите засяга пряко или косвено около 500 000 души и не може да бъде заменена с отделни кампании за по-ниски цени.
Реформата в ТЕЛК не трябва да е само орязване на плащания
Промени в системата на ТЕЛК са необходими, но трябва да се правят внимателно, за да не бъдат ощетени хората.
Димитров настоява да се преценява реално как степента на нетрудоспособност влияе върху възможността човек да работи.
Ако социалните плащания бъдат ограничени, държавата трябва да осигури подходящи програми за заетост, така че хората с частична нетрудоспособност да имат възможност да работят и да допълват доходите си.
Проблемът не може да бъде решен само чрез намаляване на средствата за инвалидни пенсии. Пазарът на труда трябва да бъде подготвен да приема тези хора.
По-големият проблем е липсата на работници
Лекият ръст на безработицата не притеснява Димитров толкова, колкото недостигът на работна ръка.
Именно липсата на хора води до все по-голям внос на работници от трети страни, а в управленската програма липсва цялостна политика за трудовата миграция.
КНСБ настоява сегашните квоти за работници от трети страни да останат, контролът върху движението им да бъде по-строг и трудовите им права да се спазват.
Синдикатът от години предлага национална програма за привличане на хора с българско самосъзнание, основно от Украйна и Молдова. Идеята е в рамките на десет години у нас трайно да се установят поне 100 000 семейства в трудоспособна възраст заедно с децата им.
Привличането на работници от Непал или Индонезия може да запълни част от свободните работни места, но няма да реши демографския проблем, предупреждава Димитров.
Първо анализ на администрацията, после съкращения
За административната реформа позицията на КНСБ е първо да се направи функционален анализ на министерствата и ведомствата.
Той трябва да покаже къде функциите се дублират и щатовете са прекалено големи, но и къде има недостиг на служители и прекомерно натоварване.
Едва след това трябва да се решава къде и с колко да се съкращава.
Механично намаляване с 10% навсякъде не е правилният подход. В някои структури може да няма основание за никакви съкращения, докато в други оптимизацията може да достигне и 20%.
За КНСБ основното условие е реформата да не отслаби публичните услуги и държавния контрол в области като храните, пазара и трудовите и социалните права.
Добави ни в предпочитани източници в Google
