Броени дни след края на управлението на ГЕРБ могат да бъдат направени много нерадостни констатации за развитието на българската енергетика и специално на държавните енергийни компании. Най-голямата сред тях по брой заети е "Мини Марица-Изток" ЕАД (ММИ).
През посочения период дружеството пострада много тежко заради наложеното му лошо управление, и то до степен, застрашаваща съществуването на мините и стабилността на националната енергийна система. Всичко това се дължи на поредица от абсолютно съзнателни действия и бездействия, реализирани под "мъдрото" ръководство на правителството на Бойко Борисов.
В рамките на изтеклия управленски мандат бяха сменени три ръководствата на ММИ, като компанията не беше подмината от вълната "калинки" на ГЕРБ, която заля цялата държава. През това време организираното разграбване на ММИ беше извършено основно по три начина, като изключим системата на обществени поръчки, която не е част от настоящия анализ.
На първо място трябва да споменем, че след идването на власт на ГЕРБ в значителна степен бяха редуцирани извършваните от ММИ откривни дейности на въглища. Лигнитното находище се състои от две (на места - три) въглищни нива. За целите на въгледобива съответно трябва да бъдат премахнати няколко нива пръст, като се изчислява съотношение между различните нива, за да не се стига до свличания на земни маси и съответно техника и хора от един хоризонт на друг.
Редуцирането на откривката беше направено с цел съществено намаляване разходите на ММИ. Впоследствие се оказа, че далечната цел е била друга, а именно намаляване цената на добиваните от ММИ въглища.
Това изглежда хубаво само на пръв поглед, но е огромен проблем, когато се прави без да се взема под внимание последващото развитие на ММИ и съответните по обем разкривни работи и инвестиции.
С други думи целта на цялата операция беше фиктивно/формално доказване, че ММИ може да работи с по-малко разходи (оперативни и инвестиционни). Като следствие - от 1 юли 2010 г. цената на добиваните от ММИ въглища беше намалена от 74.56 лв. на тон условно гориво (цена, в сила от 01.04.2008г.) на 71.50 лв.
Това действие, от момента на влизане в сила, започна да влошава дългосрочните перспективи пред ММИ. Закотвената на едно място цена (която не се индексира и с инфлацията) и постоянно увеличаващите се цени на горива, материали, резервни части и услуги, потребявани от дружеството, води до постоянно влошаване финансовото състояние на мините.
Другата основна характеристика, определяща приходите на дружеството, е ограниченият брой клиенти. Това са 4 ТЕЦ-а, като съществуването и работата специално на "Брикел" се смята за несигурно заради остарелите мощности и скъпия ток на тази централа.
Като следствие от източването, през 2011 г. в ММИ вече осезаемо започна да се усеща липса на всякакви материали и резервни части. Това, от своя страна, застрашава доставките на въглища към централите в Маришкия басейн, които произвеждат около половината електроенергия в страната.
2011 г. се оказва и рекордна за добива от въглища на ММИ. Добити бяха 33 млн. тона въглища при 26 млн. тона за 2010 г. Това беше направено на фона на рекордно малка откривка. На практика запаси от готови за изземване (открити) въглища, трупани с години, благодарение на изпреварващи откривни работи, бяха изконсумирани, за сметка на бъдещото развитие на лигнитното находище и сигурността на доставките за централите в района.
Въпреки описаната тежка ситуация обаче, правителството изнамери втори легален начин за източване на компанията. Касае се за дивидентната политика на Министерство на финансите, наложена на дружествата с над 50% държавно участие в капитала.
А тя е следната. С ПМС №367 от 29.12.2011 г. беше постановено въпросните държавни компании да разпределят 80% от формираната за 2011 г. печалба под формата на дивидент. Освен това правителството на Бойко Борисов реши 100% от натрупаните към 31.12.2011 г. неразпределени печалби също да бъдат преведени като дивидент. На практика тази държавна политика към собствените търговски дружества означава наказание за усилията им да работят по-ефективно, формирайки съответно по-голяма печалба.
Към това добавяме неразплащане към ММИ от страна на други дружества в структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ), което води до натрупване на вземания за около 100 млн. лева, от които 70 млн. - просрочени вземания от ТЕЦ-ве.
Нещо повече, препъни камък за реализирането на голяма част от процедурите за доставка и ремонти на минна техника се оказва отново правителството, в лицето на БЕХ. Това е третият "легален" начин за източване на ММИ.
След равносметка на анализираният по-горе период могат да бъдат направени следните изводи:
- През мандата на ГЕРБ реално нищо не беше направено за технологичното обновяване на дружеството. ММИ разполага с машини на възраст от 30 до 40 години, крепящи се на постоянни ремонти и то в недостатъчен обем, поради липсата на резервни части. Компанията не може да си позволи купуване на нова техника, а рехабилитацията на една машина продължава около година и половина при изваждане на машината от експлоатация.
- Особено от 2012 г. и до момента ММИ изпитва и негативното влияние на фотоволтаичните паркове върху своята дейност. Значително намаляха товарите на ТЕЦ-овете в района и те се превръщат в балансьори, поради задължението за приоритетно изкупуване енергията от възобновяеми източници. Всичко това нанася сериозни вреди и на въгледобива.
- Генерирането на необходимия ресурс (както и привличане на такъв от финансови институции) за ММИ може да стане почти само чрез получаване на справедлива цена на добиваните въглища. Последното е възможно без да се увеличават цените на електроенергията от ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. Просто може да бъде намалена печалбата им. Истината е, че цента на тока от някои въглищни централи в България е по-висока от цената на тока от въглищни централи, забележете, в Германия!
- Интересно е да се направи сравнение на цените на добиваните от мините въглища с цените на подобен вид въглища, които се добиват в Европа, САЩ и дори съседна Гърция. Такъв анализ е правен от "Минпроект" ЕАД и той показва драстична разлика в ущърб на държавното дружество, продаващо своите въглища на необосновано занижени цени, с цел запазване на социалния мир.
При повишаване цената на въглищата обаче няма да бъде нарушен социалният мир, тъй като цената на електроенергията може да бъде задържана за сметка на печалбите на някои ТЕЦ-ове.
Все пак трябва да се осъзнаем, че именно Маришкото лигнитно находище е национално природно богатство. Без него не биха съществували нито генериращите мощности, нито останалите звена на огромния енергиен комплекс в района. Трябва ли това национално природно богатство да бъде оставено в ръцете на източващи го компании и слугуващите им правителства? Отговорът е отрицателен! Затова е крайно време да се разбере, че ММИ е твърде голяма и важна компания, за да бъде оставена на милостта на всевъзможни "калинки" и други крадци. Защото спирането й буквално означава България да остане на тъмно.
