Има няколко търговски дружества, на които до голяма степен се крепят енергийната система, икономиката, а и националната сигурност на България. Eдно от тях е "Мини Марица-изток" ЕАД, която със своите 7 хил. работници и служители е една от най-големите компании в страната по брой заети.
Наред с това мините доставят необходимите въглища за електроцентралите в Маришкия басейн, които пък осигуряват почти половината от произвежданата в България електроенергия. Въглищните запаси пък се оценяват на около 2 млрд. тона, които са достатъчни на централите в района на Стара Загора за следващите няколко десетилетия.
Това е кратка визитка на една от най-важните структури в енергетиката ни. Година след голямата миньорска стачка в Маришкия басейн и почти четири години след идването на ГЕРБ обаче, могат да бъдат направени много тежки констатации за текущото състояние на "Мини Марица-изток" ЕАД.
Незавидното положение на Националната електрическа компания (НЕК) със сигурност засяга и централите в комплекса "Марица изток", и особено минното предприятие. Отчетите на "Мини Марица-изток" ЕАД и на други структури от Българския енергиен холдинг (БЕХ) очертават няколко значими проблема.
Тези проблеми се дължат основно на некомпетентно управление през последните няколко години, но като че ли прозира и много умисъл в редица действия и бездействия на "проветривите" ръководства, контролирани от най-високо място в държавното управление.
Съответно заплахата е не само за нормалната производствена дейност на "Мини Марица-изток" ЕАД, но и за цялата енергийна система на страната, като се има предвид, че дружеството е единствен доставчик на въглища за централите в района на Стара Загора.
Сериозно притеснение например буди значителното нарастване на вземанията на дружеството, които към 30 юни 2012 г. са в размер на 101 млн. лв. От тях 71 млн. лв. са просрочени, което с голяма степен на сигурност предполага невъзможност за събирането им.
В същото време сериозно растат и дълговете на компанията, които са 80 млн. лв към 30 юни 2012 г.
Системната неспособност на "Мини Марица-изток" ЕАД да изпълнява инвестиционната си програма в съчетание с остарялата минна техника и увеличените добиви на въглища през последните години също се очертават като основен проблем. А както знаем, ситуацията във въгледобива бързо може да ескалира. Доказа го и миньорската стачка от началото на миналата година.
За цялата 2011 г. компанията е изпълнила едва 45 млн. лв. от заложените в инвестиционната програма 88 млн. лв. За първото полугодие на 2012г. положението е още по-отчайващо - от заложените 108 млн. лв. в годишен план дружеството е изпълнило 23 млн. лв.
Неизпълнението на инвестиционната програма е предпоставка за един още по-сериозен проблем, за който не се говори. Съгласно концесионния договор, който дава права на "Мини Марица-изток" ЕАД над лигнитното находище, при неизпълнение на обема инвестиции, необходими за нормалната производствена дейност, държавата може да отнеме концесията и да я предостави на друг концесионер.
Не дай Боже това да е една от целите на ръководствата на компанията през последните няколко години, но този вероятен механизъм много напомня на подготовка за бъдеща скрита приватизация на дружеството.
Състоянието на компанията се влошава непрекъснато. Говори се и за предстоящи съкращения на работници и служители с оглед тежкото състояние на дружеството.
Логичният въпрос е какво прави БЕХ и въобще българската държава за своята собственост в лицето на мините. Отговорът на този въпрос е по-скоро саркастичен - довършва ги!
Показателен за незаинтересоваността и безхаберието на държавата е фактът, че за последните три години дружеството е сменило трима изпълнителни директори. Председател на Съвета на директорите пък е млада дама, родена през 1984 г., с магистърска степен от "далечната" 2011 г. Пореден случай на политическо назначение от "дългата" резервна скамейка на ГЕРБ.
Между другото, никой до момента не обърна внимание на дивидентната политика на Министерство на финансите, наложена на дружествата с над 50% държавно участие в капитала. А тя е следната. С ПМС №367 от 29.12.2011 г. е постановено въпросните държавни компании да разпределят 80% от формираната за 2011 г. печалба под формата на дивидент.
Освен това е решено 100% от натрупаните към 31.12.2011 г. неразпределени печалби също да бъдат преведени като дивидент. В цифрово изражение това са 28 млн. лв. за "Мини Марица-изток" ЕАД. На практика тази държавна политика към собствените търговски дружества означава наказание за усилията им да работят по-ефективно, формирайки съответно по-голяма печалба.
Подобно източване от страна на Дянков и компания има спрямо редица други компании, което пък сериозно вреди на инвестиционните им програми и се отразява негативно върху количеството и качеството на продукцията и съответно услугите им. Не държавните компании и потребителите са отговорни за това, че през последните няколко години правителството похарчи около 6 млрд. лв., натрупани през три предходни управленски мандата.
Малко известен е и фактът, че при законов долен праг на фискалния резерв от 4,5 млрд. лв., още в началото на 2013 г. резервът падна на 3 млрд. Последното най-вероятно означава, че Дянков е посегнал на Сребърния фонд или на средствата за извеждане от експлоатация на АЕЦ "Козлодуй".
Това вече е друга тема, но измеренията конкретно за "Мини Марица-изток" ЕАД са тиктакаща бомба със закъснител и потенциално може да се стигне до сривове в снабдяването с въглища на трите големи ТЕЦ-а в Маришкия басейн. Социалните и икономически последици от това биха били огромни и много тежки. Дано тази прогноза е невярна, но е повече от сигурно, че сегашните управляващи ще оставят изключително проблемно наследство във въгледобива.
Не на последно място следва да се отбележи, че евентуално спиране на мините дори за кратък период най-вероятно ще донесе сериозни неустойки по договорите за доставка на въглища с централите от комплекса, което ще довърши и без това закъсалото минно предприятие. А такава може и да е целта на управляващите го през последните няколко години.
Това са само част от проблемите на въгледобива в България, но те показват няколко генерални тенденции, включително лош мениджмънт, корупционни практики и безогледно политическо вмешателство.
И ако крайната цел на някои фактори е ликвидиране на българския въгледобив и внос на въглища от ЮАР, Украйна или Виетнам чрез предварително определени посредници, ГЕРБ сякаш успяват да се доближат до реализиране на тази цел. Същото важи, ако крайната цел е умишлено фалиране на "Мини Марица-изток" ЕАД и придобиване на огромните активи от частни субекти, също посочени от политическата върхушка. Това е краен и плашещ сценарий, но управляващите ни вече доказаха, че са доста "изобретателни" във всяко отношение.
