В се по-вероятно е спадащият жизнен стандарт в Русия да предизвика протести сред населението.
Това сочат анкети на социологическия център ВЦИОМ, съобщава "Ведомости".
Над една четвърт от жителите на федерацията (27%) смятат, че са възможни протестни акции, но повечето (77%) нямат намерение да участват в тях.
Нагласите в обществото отиват към по-зле; икономическите събития изострят недоволството, казва директорът на ВЦИОМ Валерий Фьодоров.
Според него обаче възможността от протести расте само потенциално, уточнява вестникът.
"Няма нито ясен адресат, нито ясен враг вътре в страната, нито дневен ред, нито лозунг, който да обедини недоволните, няма и организираща сила, която да подхване тези нагласи и да изведе хората на улицата", обяснява експертът.
Значи няма и основания "утре или дори след година всичко да избухне", убеден е той.
Заради Майдана в Украйна хората в Русия смятат, че митингите водят до разруха
- те се възприемат вече не като нормален начин за протест, а като опасен инструмент, който може, вместо да реши проблемите, да създаде нови. Хората нямат желание за митинги, защото им липсва вяра в собствените сили и възможности да променят нещо с тези колективни действия.
Наистина "в Украйна едва ли някой ще каже, че митингите не предизвикват промени. Нацията обаче трябва да преживее драматичен опит, за да мисли по този начин", а в Русия "такъв няма засега", добавя Фьодоров.
В данните от анкетата няма нищо изненадващо - щом усетят, че нещата тръгват на зле, хората започват да мислят как да ги променят, коментира политологът Дмитрий Орешкин.
"През септември масовото усещане бе, че Русия вече не е на колене, присъединила е Крим, сложила е САЩ на мястото им и че занапред ще живеем по-добре. Сега обаче тези очаквания се сблъскват с реалността, в която цените растат, а доходите стагнират", допълва той.
Негативи ще се трупат все повече, а напролет в Русия се очакват локални протести, например в т. нар. моноградове, свързани тясно с едно-единствено предприятие, смята Орешкин.
Според експерта Михаил Виноградов, днес в Русия вече "се разпадат посткримските емоции" след присъединяването на полуострова - хората започват да дават критични оценки на властта, защото осъзнават риска държавата да скъса социалния договор.
А "гражданите го измерват не само с помощите или с пенсиите, но и с общото усещане за сигурност в икономическата ситуация", добавя руският аналитик.
