Г оляма част от публичния ресурс в България се харчи неефективно, като тези средства са многократно повече от парите, за които има данни или съмнения за законови злоупотреби.
Това каза в интервю за Дарик председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров.
Той не се ангажира с данни за това колко точно от публичните средства в държавата се харчат без резултат.
Според проф. Димитров обаче делът на неефективните разходи се вижда ясно, като се сравни постоянния ръст на БВП през последните години, който не се отразява съществено върху живота на българите.
Затова Валери Димитров припомни тезата си, че са нужни обективни показатели, по които институциите в България да оценяват какъв е резултатът от харченето на обществените средства.
"Не толкова се краде, колкото се харчи без резултат. Голяма част от публичния ресурс се харчи неефективно. Това е по бюджетите на първостепенни, второстепенни и третостепенни разпоредители, включително и общини, включително и висши училища. Нашите впечатления са, че много повече от това, за което има подозрение или някакви данни, че е присвоено или е нанесена пряка щета на бюджета, просто парите изтичат в пясъка", каза Димитров.
Ако сметнем, че една трета от публичните пари изтичат в пясъка без видим резултат, представете си за какво става въпрос, каза председателят на Сметната палата. Според него може да се окаже, че "вода газим - жадни ходим".
Всъщност не сме толкова бедни, констатира шефът на одитната институция. "В България публичните средства непрекъснато растат и колкото и да звучи неприемливо на пръв поглед България забогатява с всяка изминала година, но въпросът е, че тези пари се харчат не както трябва", обясни Димитров.
Той даде пример с наскоро завършилия одит за електронното управление. За периода 2002-2011 г. са изразходвани по отчетни данни 107 млн. лв. Това е сметката от отчетите за капиталови разходи на четири ведомства на ниво централна администрация, а сумата може да нарасне доста, ако се прибавят изразходваните средства за консултантски и други външни услуги, за поддръжка на центровете за електронно правителство, за персонал, за доставка и поддържане на софтуер и хардуер и на централно и местно равнище. "Тогава ще се окаже, че харчим много пари, а електронно правителство няма", каза проф. Димитров.
